Парламентът на България забрани отглеждането, притежаването и умъртвяването на животни единствено за производството на кожи. Забраната е въведена чрез промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Физическите лица, които нарушават забраната, рискуват глоби до 1500 евро за първо нарушение и до 6000 евро при повторно. За едноличните търговци и компаниите санкциите могат да достигнат 10 000 евро. Ограниченията се отнасят за ферми, в които животните се отглеждат и умъртвяват единствено заради кожите им. Сред тях са норки, лисици, чинчили и енотовидни кучета.

Забраната не обхваща кожите, получени като страничен продукт от животни, отглеждани за храна, нито тези от законни ловни дейности.

Депутатът Антон Кутев от партия „Прогресивна България“ заяви, че мярката слага край на продължителен процес и има за цел да предотврати преместването в България на производители на кожи, които работят в други европейски държави.

Кои европейски държави вече са забранили фермите за кожи?

Според анализа на авторите на законопроекта 14 държави са забранили изцяло отглеждането на животни за кожи в търговски ферми, като сроковете за прилагане на мерките са различни.

Сред тях са:

  • Австрия – 2005 г.
  • Белгия – 2023 г.
  • Нидерландия – 2021 г.
  • Люксембург – 2018 г.
  • Словения – 2013 г.
  • Чехия – 2019 г.
  • Словакия – 2025 г.
  • Хърватия – 2017 г.
  • Естония – 2026 г.
  • Франция – 2021 г.
  • Италия – 2022 г.
  • Германия – 2022 г.
  • Ирландия – 2022 г.
  • Норвегия – 2025 г.

Още четири държави са приели законодателство за частична забрана на отглеждането на животни за кожи в търговски ферми. Швеция е забранила фермите за лисици и чинчили, Дания – за лисици, Испания – за норки, а Унгария – за норки и лисици.

Според вносителите по време на подготовката на законопроекта дебати за подобни забрани са се водили в Полша, Литва, Латвия и България. В текста се посочва, че България вече е ограничила вноса и отглеждането на американска норка с министерска заповед от 2 юни 2022 г.

За въвеждането на подобни ограничения в ЕС допринасят и решенията на големи модни компании да се откажат от продажбата на изделия от естествена кожа.

Британският моден съвет забранява използването на кожи по време на Лондонската седмица на модата от 2018 г. Сред луксозните марки, приели политики срещу използването на естествени кожи, са Neiman Marcus Group (2021 г.), Canada Goose (2021 г.), Nordstrom (2021 г.), Prada (2020 г.), Burberry (в процес на отказ), Versace (обявила намерение), Gucci (2017 г.), Michael Kors (2018 г.), Armani (2016 г.), Stella McCartney (2001 г.), Vivienne Westwood (2007 г.), Tommy Hilfiger, Ralph Lauren (2007 г.) и Calvin Klein (1994 г.).

Какво се случва в съседните страни?

През 2024 г. румънският парламент прие законопроект, който забранява отглеждането и умъртвяването с търговска цел на всички видове чинчили и норки. Забраната ще влезе в сила от 1 януари 2027 г. Проектът беше одобрен от сенаторите още през декември 2022 г., но едва сега получи подкрепа и от депутатите. За да влезе в сила, той трябва да бъде обнародван от президента. Вносителите се позовават на доклад на Humane Society International (HSI) от октомври 2021 г., според който нарушенията и злоупотребите с животни във фермите за кожи в Румъния са широко разпространени.

Според доклада значителна част от фермите не покриват основни стандарти за хуманно отношение към животните, заложени в европейското законодателство – Директива 98/58/ЕО за защитата на животните, отглеждани във ферми, и Регламент 1099/2009 за защитата им по време на умъртвяване.

По-конкретно, докладът посочва, че фермите в Румъния не спазват член 4 от Директива 98/58/ЕО, който определя правилата и условията за отглеждане на животните, като се вземат предвид техният вид, степента им на развитие, адаптация и опитомяване.

Един от проблемите, посочени от HSI, е практиката на принудително размножаване. Макар някои животни, като чинчилите, да са предимно моногамни и да живеят в колонии от до 100 животни, във фермите в Румъния те са принуждавани да живеят в полигамни групи и се държат отделно в клетки.

Освен това женските, избрани за размножаване, в много случаи остават в постоянно състояние на бременност. Докладът посочва още, че умъртвяването на животните за кожи често не отговаря на изискванията и нарушава принципите на европейското законодателство за защита на животните. Например при чинчилите в Румъния се използва методът на счупване на врата, който е забранен съгласно Регламент 1099/2009 и е незаконен в държавите от ЕС.

Авторите на законопроекта отбелязват и че в сектора няма работеща система за събиране и унищожаване или изгаряне на труповете на животните след умъртвяването им.

Доклади на неправителствени организации показват, че някои от все още действащите ферми за кожи в Румъния нямат договори със специализирани компании за събиране и обезвреждане на животинските останки. В други случаи тези компании не идват да събират труповете на одраните животни.

Според вносителите това създава сериозен риск за околната среда заради възможно замърсяване на подземните води и разпространение на инфекции.

По техни данни през 2018 г. са съществували три асоциации на животновъдите в сектора: Румънската асоциация за кожи (ARBL), Общата асоциация на индивидуалните фермери – развъдчици на чинчили в Румъния (AGFCICR) и Съюзът на развъдчиците на чинчили в Румъния (UCCR).

Авторите твърдят, че тези организации вече не функционират. Това затруднява както наблюдението на фермите, така и диалога между държавните институции и сектора.

Според мотивите към законопроекта липсата на ефективни механизми за контрол увеличава риска от заразяване с различни вируси, включително от мутации на коронавируси.

Подобен случай беше регистриран по време на пандемията от COVID-19 във фермите за норки в Дания.

На 5 ноември 2020 г. датските здравни власти съобщиха за откриването на вариант на SARS-CoV-2, свързан с норките, с комбинация от мутации, които дотогава не са били наблюдавани. Вариантът, наречен „Cluster 5“, е установен при 12 души.

Датският институт Statens Serum Institut (SSI) идентифицира до този момент седем уникални мутации в шипчестия протеин на SARS-CoV-2 сред вариантите, циркулирали при норки и хора.

Според съобщение на Световната здравна организация от декември 2020 г. предварителните данни на датските власти показват, че антителата може да имат по-ниска способност да неутрализират варианта „Cluster 5“ заради натрупаните мутации. Затова СЗО призовава за допълнителни проучвания.

Организацията посочва и повишен риск от заразяване с COVID-19 при хората, които работят в отглеждането, умъртвяването и обработката на норки.

Първоначалният вариант на законопроекта, приет от сенаторите, предвижда забрана на отглеждането, умишленото улавяне и умъртвяването на чинчили и норки с търговска цел.

Депутатите обаче добавят преходен период, като определят, че забраната влиза в сила от 1 януари 2027 г.

„Двугодишният преходен период е подходящото решение за фермите за кожи в Румъния. На практика от обнародването на закона до умъртвяването на последното животно във фермите ще изминат най-много две години. Преходният период е необходим, за да се осигури икономическа предвидимост и собствениците на фермите да имат време да прекратят дейността си“, посочват депутатите.

Според тях през този период служителите на фермите ще могат да намерят друга работа.

„24 месеца са достатъчен преходен период, като се имат предвид малките размери на този сектор в Румъния: останали са две ферми за американски норки и по-малко от 10 ферми за чинчили. Този период включва два пълни производствени цикъла, както и няколко месеца за изпълнение на всички юридически и практически стъпки, необходими за закриването на тези ферми“, аргументират се парламентаристите.

Вносителите твърдят, че с промените Румъния ще се приведе в съответствие със законодателството на ЕС и практиките на повечето европейски държави, въвели подобна забрана.

Според тях икономическият ефект ще бъде ограничен, тъй като фермите са малко, а индустрията е в упадък през последните години заради ниската рентабилност.

Спадът се дължи както на увеличените разходи за дейността – по-високи цени на неръждаемата стомана за клетките, храната за животните и електроенергията, така и на по-ниските изкупни цени на кожите. Това вече е довело до затварянето на някои предприятия.

„Настоящата международна икономическа обстановка, белязана от поскъпване и намаляване на доходите, допълнително задълбочава този спад, тъй като изделията от кожа се считат за луксозни стоки“, посочват вносителите.

Те очакват и ограничен социален ефект, тъй като броят на служителите във фермите е малък, работата не изисква специална квалификация и хората могат да се преквалифицират или да се насочат към други икономически дейности.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google