• Въпреки че България използва едва 3.95% от земеделските си площи за биологично земеделие, което е значително под средното за ЕС от 10.9%, секторът у нас бележи впечатляващ ръст от 34% на годишна база.
  • Успешни примери - като модела на община Троян за чисто хранене в детските градини и номинацията на „Био България“ за престижна европейска награда, показват потенциала за развитие.

Въпреки че България все още изостава от средноевропейските нива, биологичното земеделие у нас се развива с бързи темпове, като площите под биологично управление бележат ръст от 34% на годишна база.

Страната обаче има и своите вдъхновяващи примери – от общини, които осигуряват чиста храна за децата, до компании, достигнали финал на престижни европейски награди.

Състояние на биологичното земеделие в България

Според данни, представени от Европейския икономически и социален комитет (EESC), в България за биологично земеделие се използват едва 3.95% от земеделските площи.

За сравнение, средният дял на биологично обработваната земя в целия Европейски съюз е достигнал 10.9% през 2023 г., или общо 17.7 милиона хектара. Политиките на ЕС са насочени към устойчиво увеличаване на този дял, като целта е той да достигне 25% до 2030 г.

Въпреки по-ниския процент, данните за България показват силна положителна тенденция. В началото на 2025 г. у нас са регистрирани 5646 биологични оператори, което е с 620 повече спрямо 2023 г. Площите под биологично управление достигат 198 050.9 хектара, според земеделското министерство.

„Тези резултати показват, че биологичното земеделие в България не просто се развива, а се утвърждава като ключов елемент от устойчивото бъдеще на селското стопанство“, коментира в края на миналата година тогавашният заместник-министърът на земеделието и храните Стефан Бурджев.

По думите му Плевенска област е сред най-бързо развиващите се региони в страната. През 2024 г. там са отчетени 72 биопроизводители и 7 688.48 хектара сертифицирани площи – над два пъти повече спрямо предходната година.

„Наблюдаваме засилен интерес към отглеждането на древни зърнени култури, като спелта и еднозърнест лимец, както и към плодовете и зеленчуците, където площите се увеличават с над 40%“.

Вдъхновяващи примери от Европа и България

Въпреки по-ниския процент на биоземеделие у нас, съществуват успешни модели, които показват пътя напред. Община Троян е отличен пример за това как местните власти могат да подкрепят биологичното производство.

Тя произвежда сама между 80% и 90% от плодовете, зеленчуците и други храни за детските градини и ясли в града и съседните села. Моделът на Троян работи по следния начин:

  • Екологична чистота: Продукцията се отглежда в общински оранжерии и овощни градини без изкуствени торове и химикали.
  • Първа община-производител: Администрацията в Троян е първата в България, официално регистрирана като земеделски производител.
  • Пълен обхват: Реколтата се използва директно за менюто на детските ясли, градини и млечната кухня, като има планове моделът да обхване и училищното хранене.

Други европейски градове също показват мащаба, в който може да се развива биологичното производство:

  • Копенхаген: 100% от обществените столови работят с биологични продукти.
  • Виена: Разполага с мрежа от биологични градски градини с площ от около 860 хектара.
  • Рим: В обществените столови всеки ден се сервират около 1 милион порции биологични храни.

България с финалист на наградите на ЕС за биологично производство през 2026 г.

Българска компания е сред финалистите за престижните награди на Европейския съюз за биологично производство за 2026 г.

„Био България“ от София е номинирана в категорията „Най-добро МСП за преработка на биологични храни“, като победителите ще бъдат обявени на официална церемония в Брюксел на 23 септември.

Българското дружество, което стои зад бранда harmonica, предлага на пазара над 100 продукта в различни категории.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google