• Аграрният университет в Пловдив и „Обединена млечна компания“ проведоха съвместен семинар, посветен на приложението на генотипирането в съвременното животновъдство.
  • Експерти и учени представиха данни, според които съчетаването на ДНК генотипиране с традиционни методи повишава точността на селекционната прогноза от едва 15% до близо 80%, което открива нови възможности пред млечното говедовъдство в България.

Аграрен университет - Пловдив и „Обединена млечна компания“, която произвежда млечни продукти под марката "Верея" за пазара у нас, събраха учени, международни експерти и фермери на семинар, посветен на приложението на генотипирането в съвременното животновъдство.

Форумът представи реални данни от практиката, според които съчетаването на родословие, фенотип и ДНК генотипиране повишава точността на селекционната прогноза от едва 15% до близо 80%.

Как геномните технологии променят животновъдството?

Във фокуса на специализирания семинар „Генотипиране на млечни говеда, геномна селекция“ бяха въпросите как съвременните геномни технологии могат да помогнат на фермерите да вземат по-информирани решения за развитието на своите стада.

Дискутира се как генетичният потенциал на животните може да бъде оценен още в ранна възраст и какви възможности открива това пред млечното говедовъдство в България.

Събитието събра фермери от различни региони на страната, представители на академичната общност и международни експерти, обединени от интереса към практическото приложение на геномните технологии в животновъдството.

От генетичен потенциал до информирани решения

Един от основните акценти на семинара беше възможността геномната информация да се използва за по-ранна и по-прецизна прогноза на развъдната стойност на животните.

За разлика от традиционните подходи, които разчитат основно на произхода и наблюдаваните характеристики, геномната оценка позволява генетичният потенциал да бъде прогнозиран още в ранна възраст.

Това дава възможност на фермерите да идентифицират перспективните животни по-рано, да планират по-ефективно развъдната дейност и да вземат решения, основани на обективна информация.

Научната перспектива по темата беше представена от проф. д-р Васил Николов, преподавател по генетика и селекция на животните в Аграрен университет - Пловдив.

"Геномната селекция ни дава възможност да правим реален отбор на животните за разплод, да съкращаваме генерационния интервал и да вземаме по-точни решения", посочи той.

"Но за да използваме пълноценно тези възможности, трябва да знаем как генетичният потенциал на животните се проявява в нашите условия. Затова е важно да съчетаем геномната оценка с реалните данни за продуктивността и да изградим собствена национална референтна популация. Без оценка на животните по фенотип - реализацията на продуктивния им потенциал, геномната оценка е безсмислена."

Проф. Николов подчерта, че селекцията трябва да отговаря на реалните нужди на пазара. Освен количеството мляко, все по-голямо значение имат и неговите качества. Балансираният подход при селекцията трябва да включва:

  • Състав и биологична пълноценност на млякото
  • Здравословно състояние на животните
  • Репродуктивни качества
  • Ефективно използване на фуражите

Именно такъв подход може да подпомогне дългосрочната устойчивост и икономическата ефективност на млечните ферми.

Международен опит и практически ползи

Практическите възможности на генотипирането бяха представени от Юра Пеков, главен оперативен директор на Breedi – платформа за геномен анализ при млечни говеда, базирана в Нидерландия.

Той посочи, че докато традиционните методи за селекция по фенотип дават едва 15-20% надеждност на прогнозата, съчетаването на родословие, фенотип и геномни данни повишава прецизността до 70-80% при ключовите показатели.

Пеков илюстрира ползите с пример от практиката: във ферма, животните, отбрани въз основа на геномната им оценка, впоследствие са постигнали по-висока млечна продуктивност. Разликата при първата лактация е между 200 и 300 кг повече мляко, а при втората – над 700 кг.

"Целта ни е да постигнем възможно най-висока точност при оценката на генетичния потенциал на всяко животно, така че фермерите да могат да вземат по-информирани решения за селекцията. Предимството на геномната оценка е, че тя позволява да се идентифицират най-перспективните животни още в ранна възраст и да се предприемат действия за подобряване на стадото веднага, без да се изчакват едно или две поколения."

Нуждата от национална геномна база

Според експертите за породата Холщайн са необходими около 8000 генотипирани и фенотипирани животни, за да се постигне 70% точност в прогнозирането на млекодобива на местно ниво.

Тази цел може да даде първи резултати в рамките на 8 до 12 месеца при обединени усилия на държавата, науката и бизнеса.

Това би намалило зависимостта от внос на генетичен материал, следвайки примера на Ирландия, която е свила вноса от 100% на 15%.

Юра Пеков представи и интересен парадокс с международните класации на разплодници. Данните показват, че бик, класиран на първо място в Канада, заема едва стотна позиция в САЩ и обратно.

Причината е, че генотипът се проявява различно в зависимост от конкретния климат, хранене и изисквания на пазара.

Този фактор прави директното копиране на чужди класации неефективно за българските условия и подчертава важността от изграждане на национална геномна база в България.

Крава; ©Pixabay
Крава; ©Pixabay

Сътрудничество между наука и бизнес

Съвместната инициатива на Аграрен университет - Пловдив и „Обединена млечна компания“ ЕАД постави акцент върху значението на сътрудничеството между академичната общност и бизнеса.

Събитието поставя началото на поредица от срещи за обмен на знания и добри практики в сектора, като организаторите планират още специализирани семинари по актуални теми за фермерите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google