66% от представителите на бизнеса у нас са настроени песимистично за настоящата 2026 г.

Това сочат резултатите от традиционното онлайн-допитване до членовете на Българската стопанска камара, проведено в периода 7 ноември – 7 декември 2025 г. сред 847 фирми от цялата страна и от всички сектори на икономиката.

Представянето на резултатите от проучването, което се осъществява за 21-ва поредна година, беше отложено с цел недопускане на политизирането на информацията след протестите и оставката на правителството, уточняват от камарата.

Прогноза за 2026 г.

Проучването показва, че песимизмът сред българския бизнес е достигнал високи нива, като 66% от анкетираните изразяват негативни очаквания за икономическото развитие през 2026 г. Това е в рязък контраст с традиционните нива на оптимизъм от 30-40%, наблюдавани в предишни години.

Най-нисък е бил процентът на оптимистите през 2011 г. (13%) и през 2020 г. (11%) – в първия случай след финансовата криза от 2009-2010 г., а във втория – заради Covid кризата. През 2021 г. традиционният оптимизъм се завърна за кратко, но бързо отстъпи, посочват от камарата.

Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, и непрекъснато покачващата се цена на труда.

Притесненията у бизнеса се коренят основно в продължаващите международни и национални кризи и политическите турбуленции, които водят след себе си нестабилност и неяснота, невъзможност за прогнозируемост и планиране.

Като най-големи пречки пред бизнеса анкетираните посочват:

  • липсата на работна ръка,
  • бюрокрацията,
  • регулаторната тежест,
  • често променящата се нормативна уредба, 
  • корупцията,
  • неефективната съдебна система.

За преобладаващата част от анкетираните високите цени на суровините, материалите и енергийните ресурси, както и неконтролируемият и необоснован ръст на доходите създават сериозни проблеми, което ги принуждава да увеличават крайните цени на продукцията си и да съкращават разходи (основно инвестиции).

Очакванията за покачване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара повечето работодатели да включват в плановете си за 2025 г. ръст на възнагражденията.

Плановете за увеличение на минималната работна заплата в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси – повечето работодатели възнамеряват да калкулира този допълнителен разход към цените на стоките и услугите.

В отговор на икономическата криза, около 40-43% от анкетираните планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги, а всеки трети ще търси нови пазари.

Сред приоритетите на бизнеса за 2026 г. са инвестициите в развитие/обучение на персонала, както и инвестициите в енергоспестяващи технологии и дигитализация на производството.

dbr.bg-image

Оценки за 2025 г.

Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка и на състоянието на бизнес климата, и на състоянието на собствените си фирми.

Песимизмът сред българския бизнес през 2025 г. е породен от съвкупността на външни шокове (международната геополитическа обстановка, продължаващата война в Украйна, енергийната криза), техният последващ ефект, висока инфлация и производствени разходи, забавящо се търсене, продължителна политическа нестабилност и други вътрешни проблеми, като недостиг на кадри и тежка администрация.

Тези фактори действат едновременно и усилват усещането за несигурност, което кара предприятията да ограничават очакванията си и да се фокусират върху оцеляването, вместо върху растежа, и то насред процес на преминаване към нова валута от 1 януари 2026 г., посочват от БСК.

След поредицата кризи (COVID-19, ръст на цените на енергоносителите, война в Украйна) вече се наблюдава и забавяне на глобалния икономически растеж, като огромна част от българските предприятия очакват собствените им резултати да се влошат заради отслабването на световната икономика.

Песимистичните нагласи се подхранват и от прогнозите за свиване на поръчките и търсенето, както вътрешно, така и външно. Вътрешнополитическата обстановка също има силен негативен ефект върху бизнес климата.

Липсата на устойчиво управление и реформи засилва несигурността и прави дългосрочното планиране трудно. Представителите на бизнеса отбелязват и дефицит на партньорство между бизнеса и държавните институции, като доверието в изпълнителната, законодателната и съдебната власт е почти нулево.

Продължава и недостигът на работна ръка, както и регулаторните пречки. Предприятията продължават се оплакват и от корупция в администрацията. Несигурността около държавната политика също допринася за песимизма.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !