• Ново количествено проучване показва, че българите активно използват възможностите за разделно събиране на текстил, като 78.5% от анкетираните са ползвали контейнер за дрехи поне веднъж.
  • Въпреки това гражданите очакват системата да стане по-достъпна и добре организирана, като настояват за повече и по-удобно разположени контейнери, които да се възприемат като стандартна част от градската инфраструктура.

Българите вече активно използват възможностите за разделно събиране на текстил и очакват система, която да е по-достъпна, добре организирана и да води до ефективно управление на събраните дрехи и платове.

Това показва количествено проучване за нагласите към разделното събиране на текстил, проведено от агенция BluePoint по поръчка на Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ).

Според данните, 78.5% от анкетираните са използвали поне веднъж контейнер за текстил, а 34.3% го правят редовно.

Сред редовните потребители 40.4% посочват, че използват контейнерите по-често, в сравнение с преди две години.

Контейнер за разделно събиране на текстил; ©Българска Асоциация Кръгов Текстил

Гражданите използват системата, когато е достъпна

Резултатите от проучването показват, че когато има лесен и достъпен начин за разделно предаване на ненужни дрехи, хората го използват.

Най-често старите дрехи се предават в контейнери за текстил – практика, посочена от 55% от анкетираните. Също така, 43.2% определят контейнерите като най-лесния и удобен начин да се освободят от ненужния текстил.

„Тенденцията е категорична: хората търсят по-добри решения за ненужния текстил и ги намират, когато системата им ги предоставя. Данните показват, че когато има достъпна и удобна възможност за разделно предаване, тя се превръща в предпочитан начин за действие“, коментира Юлиан Добрев, управител на BluePoint.

„Определено има възможности за подобрения и данните ясно го показват. Удобно поставените контейнери са ключът към това подобрение“.

Основният извод е, че проблемът не е в липсата на желание у гражданите, а в достъпността на системата. Едва 25.8% смятат, че в момента контейнерите са достатъчно и удобно разположени, а 29% знаят за тях, но ги намират за твърде далечни.

При евентуалното им премахване 66.8% очакват повече текстил да попадне в смесения битов отпадък, а 76.1% биха били недоволни.

Контейнерът за текстил като част от градската среда

Проучването разкрива, че контейнерите за текстил вече се възприемат като необходима част от градската инфраструктура. Според данните:

  • 87.3% от анкетираните смятат, че контейнерите трябва да бъдат нормална част от градската среда.
  • 79.8% искат да има повече контейнери в техния район.
  • 88.5% определят редовното им обслужване като изключително важно.

Това показва, че разделното събиране на текстил вече не е просто доброволна инициатива, а услуга, която хората очакват да бъде достъпна и качествено организирана.

Налице е и ясна връзка между достъпа и поведението: 84.5% биха предавали повече текстил, ако контейнерите са удобно разположени, а 86.3% биха ги използвали по-често, ако са чисти и редовно обслужвани.

По отношение на отговорността за системата, 45.8% посочват общината като отговорна за поставянето на контейнерите, а 83.5% са съгласни, че тя трябва да участва по-активно.

В същото време, хората разпознават и ролята на специализираните компании, като 22.8% ги смятат за най-надеждни за поддръжката на системата.

Натрупаният опит в България

Европейският съюз въвежда задължителни системи за разширена отговорност на производителя (EPR) за текстил и обувки.

Това означава, че компаниите, които пускат тези продукти на пазара, ще финансират тяхното управление след употреба – от събиране и сортиране до подготовка за повторна употреба и рециклиране.

България не започва от нулата. Членовете на БАКТ имат над 25-годишен опит в тази сфера. Още от 2018 г. те реализират доброволни пилотни проекти в партньорство с общини, като за този период са събрани над 18 500 тона текстил.

Днес членовете на асоциацията поддържат мрежа от около 350 контейнера в над 43 общини, което е солидна основа за бъдещата национална система.

„Резултатите от проучването показват, че днес системата вече има своята основа – хората познават контейнерите, използват ги и ги възприемат като необходима част от градската среда", казва Сирма Желева, изпълнителен директор на БАКТ.

"В същото време доброволният модел вече не е достатъчен. Зад всеки контейнер стоят реални разходи. Специализираните компании не могат да продължават да финансират тази система“.

Тя допълва, че липсата на устойчиво финансиране вече е довела до премахване на контейнери в някои общини, поради което е наложително натрупаният опит да бъде надграден с национална система с ясни роли и отговорности.

Следващата стъпка: Въвеждане на национална система

Необходимата следваща стъпка е България да транспонира европейските изисквания в националното си законодателство в срок до 17 юни 2027 г. и да изгради национална система за разширена отговорност на производителя.

Това включва създаването на работещ механизъм, който свързва разделното събиране с последващото сортиране и рециклиране, при ясно дефинирани роли, отговорности и устойчиво финансиране.

Членовете на БАКТ, които обединяват близо 50 компании от индустрията, имат готовност да участват активно в този процес с експертиза и практически опит.

Добави в предпочитани в Google