Процесът по приемането на еврото у нас протича без отклонение от предварителните очаквания - и от страна на техническия преход, и от страна на цените.

Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на конференция в столицата.

Към настоящия момент близо 85% от левовете са изтеглени от обращение, а над 7 млрд. евро вече са пуснати в него, заяви още той, цитиран от БТА.

"Банковата система, платежните инфраструктури, предприятията и помощниците се приспособиха в рамките на планираните параметри. Този резултат е отражение на натрупаната подготовка, институционалната координация и последователната комуникация с обществеността. Именно в такива моменти, когато се променят рамковите условия, се изгражда най-трайното доверие".

Ценовата стабилност - ключов компонент на общественото доверие

Според Радев, ценовата стабилност остава ключов компонент на общественото доверие и затова оценките на инфлационните тенденции трябва да се основават на изчерпателни данни и строги анализи, а не на изолирани наблюдения или краткосрочни възприятия.

Той цитира предварителните оценки, публикувани от Националния статистически институт и Евростат, според които въз основа на хармонизирания индекс на потребителските цени, годишната инфлация в България през януари е била около 2.3%, което "като цяло съответства на ценовите тенденции в еврозоната".

"На агрегирано равнище приемането на еврото не е довело до съществени допълнителни инфлационни ефекти през първия месец на годината. Предварителният анализ, проведен от експерти от Европейската централна банка и Българската народна банка, показва, че преминаването към еврото е било свързано с ограничен и временен ефект върху цените от около 0.3-0.4 процентни пункта в месечната инфлация през януари".

Управителят на БНБ подчерта, че този ефект е концентриран главно в конкретни категории услуги и като цяло съответства на опита на други страни, които са се присъединили към еврозоната в миналото.

Димитър Радев посочи, че е редно да се прави ясно разграничение между краткосрочните ефекти, свързани с прехода, и по-дългосрочните процеси на преобразуване на цените.

Той смята, че с нарастването на доходите някои вътрешни цени, особено в сектора на услугите, имат тенденция да се повишават по-бързо от средните за еврозоната, като това е добре установена характеристика на прехода към еврото, която отразява изравняването на производителността, динамиката на заплатите и промените в моделите на потребление.

"Важният въпрос не е дали относителните цени се коригират, което е неизбежно, а дали тази корекция протича по подреден начин и се дължи на пазарните сили".

Той посочи, че развитието на цените трябва да бъде в съответствие с основните макроикономически фундаменти и да се осъществява в среда, характеризираща се с по-силна конкуренция и ефективни публични институции.

"В този контекст, устойчивата ценова стабилност не е единствено отговорност на паричната политика. Тя зависи в решаваща степен и от качеството на институционалната рамка, както и от последователността, надеждността и предвидимостта на икономическите политики във времето".

Pixabay
Pixabay

Корупцията и паричната политика

Той заяви, че еврото предполага обща парична политика, но не премахва отговорността на национално равнище в други ключови области на икономическата политика, като фискалната предпазливост, ефективния надзор и институционалната дисциплина.

Радев обърна внимание, че тълкуването на корупцията от икономическа и институционална гледна точка, а не от морална, означава подкопаване на доверието и ефективността.

"Когато доверието е подкопано, ползите от членството в еврозоната не могат да бъдат реализирани напълно. В същото време антикорупционните усилия, които не са вградени в стабилна институционална рамка, рядко имат траен ефект", каза Радев.

Той посочи, че европейските правила и механизми допринасят за предвидимостта на процесите, включително в периоди на вътрешна политическа нестабилност.

"В този смисъл, проевропейската ориентация и ефективното управление не са алтернативи, а взаимно се подсилващи елементи. В днешната глобална среда стабилността сама по себе си се е превърнала в стратегически ресурс. За малка и отворена икономика като България членството в еврозоната променя рисковия профил на страната. То намалява несигурността, свързана с валутата, задълбочава финансовата интеграция и оказва влияние върху икономиката в рамките на установените структури за надзор и управление на кризи".

Според него, в дългосрочен план може да се очакват подобряване на условията за финансиране, стига политиките да останат последователни.

Членството на България в еврозоната има и регионално измерение за региона на Югоизточна Европа.

"Опитът на България илюстрира един възможен път към конвергенция, основан на институционална дисциплина и дългосрочна ангажираност".

По думите му, приемането на еврото не бива да създава нови разделителни линии, като при подходящо управление то може да допринесе за по-голяма устойчивост и по-дълбока интеграция в целия регион.

"Понятието "суверенитет" често се тълкува в символичен смисъл. В днешната икономическа среда суверенитетът все повече се измерва със способността на институциите да вземат решения, които са предвидими, надеждни и устойчиви във времето", каза Радев.

Той посочи, че от тази гледна точка членството в еврозоната не представлява загуба на суверенитет, а преход към участие в обща институционална рамка, в която решенията се вземат съвместно.

Според Радев, членството на България в еврозоната бележи началото на нова фаза, характеризираща се с по-високи изисквания и по-ясно разпределена отговорност.

"Наличните до момента данни не сочат отклонение от очакванията по отношение на техническия преход или динамиката на цените. В крайна сметка, резултатите ще зависят от последователността на политиките и от способността да се придаде трайна същност на институционалната рамка във времето. Еврото не е крайна цел. То е рамка, в която качеството на институциите и устойчивостта на политиките стават още по-видими".

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !