Гърция преживя една от най-тежките икономически кризи и същевременно едно от най-впечатляващите възстановявания в съвременната европейска история. В резултат на минали грешки, през 2010 г. страната се оказа изправена пред рязък спад на БВП, стремглаво нарастваща безработица и скок на публичния дълг. Последва десетилетие на болезнено преуравновесяване, подкрепено от макроикономически програми и придружено от неизбежна фискална консолидация и мащабни структурни реформи.

Днес гръцката икономика показва забележителна сила. Въпросът е дали Гърция устойчиво е обърнала страницата на кризата. Ролята на банковата система е критична: възстановена ли е напълно способността ѝ да финансира реалната икономика? И може би най-важното – трансформирала ли е Гърция своя модел на икономически растеж достатъчно, за да осигури подобрен жизнен стандарт в съответствие с останалата част от еврозоната? Този анализ оценява степента на икономическото възстановяване на страната, като подчертава постиженията и оставащите предизвикателства.

Банковият сектор е отново в играта

Гръцките банки са постигнали забележително възстановяване след кризата от началото на 2010-те години. По това време те бяха засегнати от загуби по държавни облигации, ръст на лошите кредити и рязък спад на депозитите. Няколко ключови мерки промениха ситуацията. Банките увеличиха капитала си и извършиха решително почистване на балансите си, подпомогнато от засиления банков надзор.

Създаването на Hellenic Asset Protection Scheme (HAPS) игра ключова роля, като помогна на банките да секюритизират и продадат около 57 млрд. евро лоши кредити (NPL) до 2025 г. Стабилизирането на макроикономическите условия и възстановяването на доверието доведоха до по-силна ликвидност, по-високи печалби и по-добри капиталови позиции на банките. Сливането на Pancreta Bank и Attica Bank също допринесе за преструктурирането на сектора.

Всичко това означава, че гръцките банки отново могат да финансират домакинства и предприятия, което подкрепя инвестициите. Кредитите за нефинансови корпорации нараснаха значително, а ипотечните кредити се възстановяват. Особено важно е, че условията за кредитиране на малки и средни предприятия – гръбнакът на гръцката икономика – се облекчават по-силно отколкото за големите корпорации, според проучването на Bank of Greece за банковото кредитиране. Данни от AnaCredit показват, че до 2024 г. достъпът до кредит за микропредприятия е подобрен спрямо 2019 г.

Прогресът обхваща широк спектър от индустрии, което показва по-инклузивно възстановяване. Фактори като икономическото възстановяване, намаляване на премиите за риск и фондовете от Recovery and Resilience Facility допринесоха за растежа на кредитирането на по-малки фирми.

Въпреки това голяма част от частния дълг вече е извън банковата система. Към края на 2024 г. повечето лоши кредити са преместени във външни фондове чрез HAPS и се управляват от кредитни сервизни компании. Тези активи са еквивалентни на около една трета от БВП на Гърция.

Какво остава да се направи за затваряне на разликата в жизнения стандарт?

Разликата между жизнения стандарт в Гърция и останалата част от еврозоната остава ключово предизвикателство. МВФ прогнозира, че до 2030 г. БВП на глава от населението (по покупателна способност) ще достигне под 70% от средното за еврозоната – приблизително същото като при въвеждането на еврото. Предишният растеж се е базирал основно на разширителна фискална политика, частно потребление и жилищен бум, които абсорбираха ресурси, но допринесоха малко за дългосрочната продуктивност.

След кризата драйверите на растежа се промениха. Инвестициите в жилища спаднаха значително, освобождавайки ресурси за бизнес и инфраструктура, които засилват продуктивния капацитет на икономиката. Публичните инвестиции също нараснаха значително след 2020 г., благодарение на Recovery and Resilience Facility. Износът се превърна в по-важен двигател на растежа, като сега стоковият износ играе по-голяма роля от преди кризата.

Подобряването на структурния капацитет за износ и фокусът върху високотехнологични продукти могат да направят износа по-устойчив на външни шокове и да подпомогнат икономическата конвергенция към средното ниво на еврозоната.

Политики и реформи, които засилват конкуренцията, инвестициите и иновациите, са ключови. Гърция вече е реализирала реформи на трудовия и продуктови пазари, дигитализация на публични услуги и опростяване на бизнес процедурите. Но все още са нужни подобряване на квалификацията, разширен достъп до детски градини и стимули за участие на жените на пазара на труда.

Качеството на институциите също е критично – от ефективността на правителството и регулаторната рамка до върховенството на закона и контрола върху корупцията. Подобряването на институционалната рамка може да увеличи частните инвестиции в високотехнологични сектори и да ускори продуктивността и конкурентоспособността.

Край на кризата? 

Възстановяването на Гърция след финансовата криза е било предизвикателно и трансформиращо. Страната е постигнала значително икономическо възстановяване, банките са стабилизирани, а публичният дълг е намалял впечатляващо.

Все пак остават наследствени проблеми от кризата – бавното разрешаване на лоши кредити извън банковата система, високи публични дългове, институционални слабости и забавено участие на трудовия пазар.

Пълното обръщане на страницата изисква устойчиви реформи, фокус върху устойчив растеж и внимателно управление на външните рискове, особено в сегашната геополитическа и търговска несигурност.

Авторите са експерти на Европейската централна банка (ЕЦБ): Мартин Бийстербош (зам.-ръководител на отдел „Външен сектор на еврозоната“), Диего Мочеро (старши експерт по финансова стабилност), Дафне Момферату (старши ръководител на екип за пазара на труда и наблюдение), Марта Родригес Вивес (главен икономист) и Джакомо Понгети (изследователски анализатор)

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !