• Коалиция от девет държави, сред които и България, се противопостави на предложение на Европейската комисия за задължително преминаване към електрически превозни средства в големите корпоративни автопаркове.
  • Според тях Брюксел трябва да заложи на стимули, а не на регулации, за да не се подкопае конкурентоспособността на бизнеса и да не се налага допълнителна тежест върху компаниите.

Девет европейски столици обединиха сили, за да се противопоставят на предложението на Европейската комисия, което изисква големите корпоративни автомобилни паркове да преминат към електрически превозни средства.

Това е посочено в документ, с който са се запознали от Euronews.

Коалиция, водена от Полша, която включва още България, Чехия, Естония, Унгария, Италия, Латвия, Словакия и Румъния, започна координирано оспорване на предложения от Комисията закон, който би задължил компании с над 250 служители или оборот над 50 милиона евро да декарбонизират своите автопаркове от автомобили и микробуси.

Комисията предлага до 2030 г. автопарковете на големите компании да бъдат обект на две отделни задължителни квоти: приблизително 69% от всички новозакупени превозни средства да бъдат plug-in хибриди и около 45% да бъдат автомобили, задвижвани с електричество или водород. Точните цели ще варират в различните държави членки.

Стимули вместо регулации

Правителствата на деветте страни от ЕС признават, че корпоративните автопаркове могат да играят важна роля за ускоряване на прехода към по-чисти превозни средства и намаляване на зависимостта на Европа от внос на петрол, който представлява почти 60% от вноса на блока, но също така твърдят, че задължителните квоти рискуват да подкопаят конкурентоспособността и да наложат допълнителна тежест върху бизнеса.

На тази основа те призовават блокът да използва стимули вместо регулации.

„Трябва да се даде приоритет на благоприятна рамка на ЕС, основана на насоки, обмен на най-добри практики, целенасочени стимули и техническа подкрепа, а не на предложения регламент.

В скорошен анализ на организацията „Транспорт и околна среда“ (T&E) се твърди, че в 18 от 27 страни от ЕС данъчната разлика между електрическите автомобили и автомобилите, задвижвани с изкопаеми горива, е недостатъчна, за да компенсира по-високите цени на електромобилите.

Стеф Корнелис, директор „Автопаркове и товари“ в T&E, заяви, че най-големите автомобилни пазари в ЕС – Германия, Испания, Италия и Полша – не успяват да стимулират компаниите да преминат към електрически превозни средства.

„Регулацията за автопарковете на ЕС е катализаторът, необходим за преодоляване на тази инерция. Съветът на ЕС и Европейският парламент трябва да вложат повече амбиция в предложението на Комисията, за да гарантират, че Европа може бързо да намали вноса на петрол“.

От T&E отбелязват, че леките автомобили и микробусите, свързани с корпоративни бизнеси, представляват 59% от регистрациите на нови автомобили и 78% от консумирания внос на петрол.

Липсва ключова инфраструктура

Друго основно безпокойство сред деветте правителства е неравномерната готовност между страните от ЕС.

Те посочват значителни разлики в Европа по отношение на инфраструктурата за зареждане, пазарите за лизинг, данъчните системи, капацитета на мрежата и административните рамки, като твърдят, че универсалната цел рискува да накаже страните, където поддържащата екосистема за електрификация остава недоразвита.

„Изготвянето на насоки от Комисията, съчетано със структуриран обмен на най-добри практики, би могло да даде възможност на държавите членки да приспособят прилагането към специфичните си обстоятелства“.

Избягване на косвени щети

Въпреки че предложението на Комисията официално е насочено към големи компании, деветте правителства твърдят, че тежестта може да се разпространи каскадно през пазарите на лизинг и отдаване под наем, тъй като много малки предприятия разчитат на лизинг, а не на директни покупки на превозни средства.

Задълженията за автопарк, наложени на лизинговите компании, според тях, биха могли ефективно да бъдат наложени и на МСП.

„Обхващането на лизинговите компании с цели, без изключения за определени групи от техни клиенти, на практика би довело до излагането на МСП на тези цели“, се казва в документа, като се отбелязва, че около 80 процента от автомобилите, придобити от МСП, не са закупени превозни средства.

Несъгласните държави също така настояват, че специализираните превозни средства и автопаркове, свързани с критична инфраструктура, реагиране при извънредни ситуации и обществена готовност, изискват по-голяма гъвкавост, отколкото предложението на Комисията изглежда предоставя в момента.

Те твърдят, че оперативната готовност не трябва да се превръща в косвена щета при преследването на климатичните цели.

„Преминаването към зелени корпоративните автопаркове също така трябва да се осъществява по начин, съвместим с по-широките цели на Съюза за устойчивост, готовност за извънредни ситуации и икономическа сигурност, особено в светлината на настоящата геополитическа ситуация“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !