Светът днес е отправил поглед към космоса и мисията Artemis II, но знаете ли, че България също има исторически успехи в проучването на космоса? 

Страната ни e 18-aтa ĸocмичecĸa дъpжaвa cъc coбcтвeн ypeд в opбитa, третата в производството на космическа храна и шecтaтa cъc cвoй ĸocмoнaвт. И докато последният факт е широкоизвестен дори за най-малките и няма човек, който да не е чувал за Георги Иванов, то много малко хора днес знаят какво точно е наследила българската космическа индустрия като знания и къде се намира в света на космическия бизнес днес. 

Развитието на съвременната икономика, отбранителните способности, а дори и ежедневието ни са немислими без постиженията на космическата наука, технологии и индустрия. Точно поради тази причина по време на дискусия на събитието Darik Business Radar 2026 - Investing in our future, което ще се проведе на 23 април в Интер Експо Център, трима от най-изявените специалисти по темата ще обсъдят възможностите на този пазар за милиарди и конкурентна ли е страната ни в космоса. 

Нели Симеонова, Antarta

Нели Симеонова, Antarta
Нели Симеонова, Antarta

През 1979 г. България се превръща в третата държава в света след САЩ и СССР, която произвежда космическа храна. Българското космическо меню, създадено от института по Криобиология и хранителни технологии съпътства полетите от проекта „Шипка“ и се използва в мисии до 1989 г.  С българска храна тогава са се хранили и космонавтите Георги Иванов и Александър Александров.

Въпреки огромния научен пробив на българските учени по онова време, този проект е почти забравен, а пазители на технологията остават наследниците на учените в института.

В началото Нели Симеонова смята идеята, да се възроди българската традиция в космическата храна и да се превърне в бизнес, за ексцентрична, но днес след бума на космическия туризъм, става абсолютно възможно тя да стане част от космически мисии, а защо не и да попадне на корабите на Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън.

До момента в космоса са “летели” български супи, ястия от пилешко и телешко, плодови пюрета и кремообразни пастети. 

  • Колко струва и как се произвежда космическа храна в България днес? 
  • Има ли шанс астронавтите на Международната космическа станция да опитат мусака или таратор за първи път? 
  • Трудно ли е българската храна да се озове на корабите на SpaceX, Blue Orgin или Virgin Galactic? 

Максим Заяков, Bulgaria Sat

Максим Заяков, BulgariaSat
Максим Заяков, BulgariaSat

Bulgaria Sat е компанията, която управлява първия български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1. 

Само преди няколко седмици компанията обяви стратегическо партньорство с полския оператор ComStellation, което позиционира BulgariaSat-1 като ключова инфраструктура за защитени сателитни комуникации в Полша и целия регион на Централна и Източна Европа, създавайки нов модел за изграждане на суверенни отбранителни способности.

Българският уред ще има за цел да осигури защитена сателитна свързаност за гражданско-военни приложения (dual-use) в Полша и Балтийските държави, във време на сложна геополитическа ситуация. 

Услугата, предоставяна чрез капацитета на BulgariaSat-1 от неговата орбитална позиция 1.9°E, вече е оперативно достъпна в цяла Европа, включително Украйна.

Основателят и изпълнителен директор на компанията - Максим Заяков казва, че България може да бъде активен доставчик на защитени сателитни комуникации в европейски мащаб и да се позиционира стратегически в региона като част от архитектурата на европейската сигурност. 

  • Конкурентни ли са българските сателити, когато става дума за сигурността в Европа? 
  • Как се пробива в индустрия, в която водещи са най-силните икономики?
  • Бъдещето на малките сателити за комуникации

Виктория Димов, EnduroSat 

Виктория Димов, EnduroSat
Виктория Димов, EnduroSat

Една от най-бързо растящите космически компании в Европа не е в Германия или Франция. Тя е базирана в София.

Компанията разработва и произвежда наносателити и сателитни платформи.  

Основният фокус на компанията в момента е върху предоставянето на Mission-as-a-Service — клиентите получават достъп до космически ресурси и данни без да е необходимо да изграждат собствена инфраструктура.
EnduroSat демократизира достъпа до космоса – прави го по-достъпен за бизнеси, университети и дори стартъпи. 

В момента работи по 60 активни мисии. Това включва мисии за наблюдение на Земята, комуникации и демонстрации на технологии в орбита. 

По-интересен проект е мисията FLAMINGO -  тя е значима, защото бележи скока за EnduroSat: от малки CubeSat-и с тегло под килограм преминава към 100-150 кг космически апарати с оптичен полезен товар, електрическа задвижваща система и високоскоростна X-band връзка за сваляне на данни от орбита. Всичко това се проектира, интегрира и тества тук, в България. 

Компанията откри нов Космически център в София преди няколко месеца и привлече нов финансов ресурс от 104 милиона долара, който ще ѝ позволи значително да разшири производствения си капацитет. Това ще позволи производството на до 2 сателита на ден в новия космически център в София.

  • Какво ще бъде следващото поколение сателити?
  • Какви са плановете за Доброславци и ще стане ли той новия космически център на България?
  • Плановете за бъдещето на космическите технологии и има ли нещо, което ги спира? 

Локация

Форумът Darik Business Radar 2026: Investing in our future очаква всички желаещи да станат част от важните дискусии за устойчивото бъдеще на 23 април в Интер Експо Център. 

Повече информация за събитието и лекторите ще откриете тук. Изисква се регистрация.

Събитието се провежда с подкрепата на Sofia Airport, JTI, Novatel, Devin, dir.bg, Българска национална телевизия и Forbes.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !