• Скорошен законопроект в България предизвика обществен дебат за производството на домашна ракия.
  • Макар напитката да е традиционна за целия Балкански полуостров, всяка държава прилага различни регулации – от строги лимити и акцизи до пълна забрана.
  • Какви са правилата за производство и потребление в Гърция, Румъния, Северна Македония, Сърбия и Турция?

Ракията, макар и с различни имена и специфики, е неизменна част от традициите на Балканския полуостров.

Наричана „ракъ“ в Турция, „ципуро“ в Гърция или „цуйка“ и „палинка“ в Румъния, високоалкохолната напитка се произвежда при различни законови режими, които уреждат дестилацията, облагането и продажбата ѝ.

Дебатът за домашната ракия в България

Проект за промени в Закона за акцизите и данъчните складове, публикуван за обществено обсъждане от Министерството на финансите на 23 септември, предизвика сериозен обществен смут.

Тълкувания на текстовете породиха опасения, че дори притежанието на бутилка домашна ракия, получена като подарък, може да доведе до глоба от минимум 1000 евро.

Политическите реакции не закъсняха. От „Продължаваме промяната“ инициираха петиция под надслов „Долу ръцете от домашната ракия“, от ДПС се противопоставиха на идеята производството да се превръща в източник за пълнене на хазната, а от ГЕРБ-СДС определиха посягането на домашната ракия като „лоша поличба“.

В отговор вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев уточни, че правителството предвижда санкции единствено за производителите, които търгуват с домашна ракия, а не за гражданите, които я съхраняват за лична употреба.

Той увери, че на нито един производител на домашна ракия няма да бъде съставен акт, и обвини политиците в умишлено подвеждане на хората, посочва БТА.

Съгласно действащия Закон за акцизите и данъчните складове, едно домакинство има право да произведе до 30 литра дестилиран алкохол годишно при 50% от стандартната акцизна ставка. За количества над този лимит се заплаща пълният размер на акциза. Производството е разрешено само за лично потребление, от собствени плодове и в специализирани малки обекти за дестилиране.

Регулациите в съседните държави

Всяка страна на Балканите има свой подход към регулирането на традиционните дестилирани напитки. Ето какви са правилата в съседните на България държави:

Гърция

В Гърция производството на дестилати, като ципуро, се регулира от Независимата агенция за публични приходи (AADE).

  • Разрешително: Дребните производители трябва да получат разрешение от митниците, след което разполагат с двумесечен срок за дестилация.
  • Лимити: Максималното производство е ограничено до 500 литра безводен алкохол годишно, като казаните не могат да са с вместимост над 130 литра.
  • Разпространение: Продуктът може да се дава на трети лица, но задължително с документи, доказващи произхода му.

Производството без разрешение или притежанието на дестилат без нужните документи се счита за нарушение на митническото законодателство.

Чаша с гръцката ракия ципуро; ©Pixabay
Чаша с гръцката ракия ципуро; ©Pixabay

Румъния

Законодателството в Румъния е строго, но позволява производство за лични нужди. Домакинствата могат да произвеждат до 50 литра чист алкохол (100%) годишно, което се равнява на 125 литра 40-градусова ракия. За това количество се прилага намален акциз от 50%.

При превишаване се дължи пълната ставка. Глобите за нарушения могат да достигнат до 100 000 леи (близо 19 000 евро), като може да се стигне и до конфискация на продукцията и съоръженията. Правилата за търговска цел са различни и изискват спазване на допълнителни данъчни задължения.

Северна Македония

Тук има ясно разграничение между производство за лична консумация и за продажба. Земеделските производители, които искат да продават ракия от собствени плодове, могат да се регистрират като „малки производители“.

  • Годишно производство: Лимитът за продажба е 2500 литра ракия със средно алкохолно съдържание 45%.
  • Процедура: Производителят уведомява митниците преди дестилация и декларира количеството след това.
  • Изисквания: Продукцията за пазара трябва да има акцизен бандерол и да отговаря на изискванията за етикетиране.

За малките производители е предвиден преференциален акцизен режим, докато продажбата на нерегистрирана домашна ракия е извън закона.

Сърбия

В Сърбия производството за лични нужди е разрешено, но продажбата на пазара е строго регулирана. Домашен производител не може директно да продава бутилирана ракия на потребители или заведения. Законодателството забранява и продажбата на насипен алкохол по пазари и панаири.

Малките производители могат да влязат в легалната верига, като предадат своя дестилат на регистрирана дестилерия, която поема отговорността за финалния продукт и пускането му на пазара. Властите са засилили контрола, като през 2025 г. са извършени 1876 проверки, довели до установяването на 176 нарушения.

Турция

Турското законодателство е най-рестриктивно. Докато производството на до 350 литра ферментирали напитки (като вино) за лична консумация е позволено, това изключение не важи за дестилирани алкохоли.

Производството на традиционната анасонова ракия „ракъ“ без лиценз е напълно забранено, независимо от количеството. Наказанията включват от една до три години затвор и солени глоби. Въпреки това съдебната практика показва снизхождение, ако няма доказателства за търговска цел.

Високите акцизи в страната са причина за процъфтяването на черен пазар, което води до множество случаи на отравяния и смърт от фалшив алкохол, съдържащ метанол.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google