Ръководителите в Европейската централна банка (ЕЦБ) се подготвят да понижат допълнително лихвите, като очакват трайни поражения за икономиката от щатските мита, дори и администрацията на щатския президент Доналд Тръмп да смекчи позицията си в идните седмици.

След напрегнати срещи в Международния валутен фонд (МВФ) през миналата седмица, повечето ръководители напускат Вашингтон разочаровани.

Те очакват непредсказуемото поведение на Доналд Тръмп да продължи да подхранва несигурността, потискайки разходите и инвестициите и в крайна сметка - инфлацията за известно време напред.

Поскъпването на еврото, затегнатите условия за финансиране заради нарасналите фискални разходи и спадът в цените на енергийните продукти се очаква да окажат влияние върху цените, което засилва аргументите в полза на осмо понижение на лихвите с четвърт процентен пункт през юни.

Какво ще се случи след това ще зависи до голяма степен от обновените прогнози за инфлацията през следващата година и след това.

Икономисти от Bank of America, Deutsche Bank и Morgan Stanley вече очакват лихвата по депозитите, която в момента е на ниво от 2.25%, да падне поне до 1.5% през тази година, за да бъде стимулирано търсенето.

И макар членове на управителния съвет на ЕЦБ, сред които Оли Рен и Гедиминас Симкус, да дадоха индикации, че са отворени към обмислянето на понижение на лихвите до подобни нива, други, като Клаас Кнот и Мартинс Казакс, предупреждават относно прекалено активните действия, като застъпват тезата, че ефектът от последните събития в средносрочен план остава неясен.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард до голяма степен се придържа към официалната линия на финансовата институция.

“Когато размерът и разпределението на сътресенията са силно несигурни, ние не можем да осигурим сигурност, като се ангажираме към конкретен път по отношение на лихвите,” заяви тя пред финансови министри и други централни банкери в петък.

По-рано през миналата седмица тя заяви, че ЕЦБ трябва да “разчита изключително много на данните.”

Повечето от последните данни предполагат, че предстои период на по-слаб икономически растеж.

Проучване сред мениджърите по покупките разкрива понижение на доверието и слабо търсене, а в публикуваните във вторник прогнози МВФ занижава очакванията си за ръста на икономиката на еврозоната до едва 0.8% през тази година, в сравнение с 1% преди това.

По-слабият икономически растеж идва и с по-ниска инфлация. МВФ, подобно на ЕЦБ прогнозира, че ценовият натиск ще достигне 2% някъде през втората половина на годината.

Достигането на целевото ниво от 2% за инфлацията “може да бъде достигнато с още едно понижение на лихвите от 25 базови пункта,” казва Алфред Камер, директор на европейския отдел на МВФ.

“Не виждаме необходимост да се слиза под 2%” при отсъствието на “големи сътресения.”

Този праг се възприема от икономистите като най-близкото ниво до неутралната лихва, която нито стимулира, нито ограничава търсенето.

“Ако инфлацията падне значително под целевото ниво и за продължителен период от време, естественият избор би бил да се понижат лихвите до ниво на стимулиране,” заяви Казакс, който оглавява Централната банка на Латвия.

“В момента случаят не е такъв.”

Неговият нидерландски колега Кнот заяви по-рано през миналата седмица, че неутралната лихва “като цяло е подходящото ниво.”

Макар инфлацията да се забавя по-бързо от очакваното преди това, той твърди, че по-дългосрочните последици от сътресенията в търговския сектор и по-високите разходи в Европа за отбрана и инфраструктура е “са далече по-неясни.”

Неговото изказване предполага, че на заседанието на ЕЦБ на 5 юни - последното преди края на неговия мандат, централната банка ще бъде принудена да занижи прогнозата си за ръста на потребителските цени за следващата година от прогнозираните 1.9% през март.

Данните за 2027 г. обаче ще имат значение за оценката на това дали цените ще бъдат стабилни в бъдеще.

Въпреки несигурността, някои от неговите колеги са почти готови да обявят победа.

Французинът Франсоа Вилроа дьо Гало казва, че в “момента няма инфлационен риск в Европа.” Неговият колега Петер Казимир от Словакия смята, че инфлацията ще доближи целта си в идните месеци, вместо в началото на 2026 г., както се прогнозираше миналия месец.

Постъпващите данни

През април инфлацията вероятно е паднала до 2.1%, според проучване на Bloomberg преди очакваните в петък данни. Два дни преди това Евростат ще публикува първите оценки за представянето на икономиката за първото тримесечие, като анализатори прогнозират 0.2% ръст.

Тези данни ще залегнат в следващото решение на ЕЦБ заедно с новите прогнози. И докато ръководителите в ЕЦБ очакват с нетърпение погледа към бъдещето, който редовно предоставят, е малко вероятно той да улови цялото ново равновесие в търговията.

90-дневната пауза за митата на Тръмп няма да приключи преди началото на юли и не е ясно дали дори тогава може да се постигне трайно споразумение.

На въпрос относно вероятността за по-голямо понижение на лихвите, главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн заяви в ефира на Bloomberg, че „няма причина да се казва, че винаги ще понижаваме с по 25 базисни пункта по подразбиране“, но подчерта, че това е теоретичен аргумент.

Други казват, че не виждат необходимост от такава стъпка, когато налице не са изключителни обстоятелства.

Междувременно, управителят на Централната банка на Естония Мадис Мюлер заяви, че има вероятност политиката да бъде “малко по-приспособяваща”, ако несигурността около търговията се окаже по-негативна за икономическия растеж.

Песимизмът относно икономиката обаче не влияе на нагласите на всички.

Средства се насочват към еврозоната, а доходността по облигациите е намаляла, казва Борис Вуйчич, управител Централната банка на Хърватия. „Настоящата ситуация не е най-лошият сценарий за Европа.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !