Година след като поредица от ходове с цел враждебни придобивания подхраниха спекулациите за отдавна назряла консолидация в европейското банково дело, реалността се очертава далеч по-сложна от трансграничните мегасливания, за които мечтаят ръководители и технократи в Брюксел.

Почти всички нашумели предложения от изминалата година пропаднаха или са в застой. Интересът на UniCredit SpA към Commerzbank AG се сблъска с опозиция от страна на Берлин, а офертата ѝ за Banco BPM SpA беше оттеглена, след като Рим наложи условия.

BBVA SA успя да преодолее възраженията на правителството, но офертата ѝ от 16.3 млрд. евро за Banco Sabadell SA се оказа твърде ниска за лоялните акционери на конкурента.

Сключват се и други, понякога неочаквани сделки, особено когато правителството оказва подкрепа, както в случая с поглъщането на Mediobanca SpA от Banca Monte dei Paschi di Siena SpA.

План на нидерландското правителство за допълнително намаляване на дела му в ABN Amro Bank NV подхранва спекулациите за сделка с тази банка. Твърди се, че KBC Group NV пък е оценила варианти, които биха могли да съживят интереса от страна на BNP Paribas SA и Deutsche Bank AG.

Испания: Ръст у дома и в чужбина

Настоящата вълна от поглъщания започна в началото на миналата година, когато BBVA обяви офертата си за Sabadell. Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA, както официално е известна банката, се опитваше да балансира експозицията си към развиващите се пазари.

Но подобно на другите сделки, които пропаднаха оттогава, тя не получи подкрепата на другата банка и на националното правителство.

Враждебният ѝ подход обаче доведе до поне още една сделка. Sabadell привидно се опита да предотврати поглъщане, като се съгласи през юли да продаде британското си звено TSB на Banco Santander SA - най-голямата банка със седалище в Испания и основен конкурент на BBVA.

Santander, от своя страна, е в процес на реорганизиране на международното си присъствие с продажбата на по-голямата част от бизнеса си в Полша.

CaixaBank SA, която има най-големите испански банкови активи, се опита да се разрасне в Португалия, но не успя с придобиването на Novo Banco SA.

Перспективата за испански купувач за останките от някогашната най-голяма банка в Португалия по пазарна стойност за кратко съживи страховете в страната, че по-големият съсед поема контрола над финансовата ѝ индустрия.

Италия: Враждебни оферти и влиятелни акционери

Дори повече от Испания, Италия беше огнище на предложения за сделки, зад голяма част от които стоеше UniCredit, ръководена от Андреа Орчел, който има дългогодишен опит в сключването на сделки.

Неговата враждебна оферта миналата година за Banco BPM, на фона на спекулациите, че правителството планира да изгради нова голяма банкова група около тази фирма, която да се конкурира с UniCredit, даде тласък на поредица от други, понякога конкуриращи се предложения.

Миналия месец Monte Paschi си осигури мажоритарен дял в Mediobanca със сделка на стойност над 17 млрд. евро, което беше немислимо доскоро.

Драмата се засилва от присъствието на влиятелни акционери, в това число наследниците на покойния милиардер Леонардо Дел Векио и строителния магнат Франческо Гаетано Калтаджироне.

След като натрупаха големи дялове в основните компании, участващи в настоящата вълна от сделки, те подкрепиха поглъщането на Monte Paschi и оспориха независимостта на Mediobanca.

Ходовете им позволиха да затегнат контрола си върху най-големия застраховател в страната - Assicurazioni Generali SpA, и да поставят под съмнение планираното съвпестно дружество между Generali и френския кредитор BPCE SA в сферата на управлението на активи.

Въпреки че UniCredit, в крайна сметка, се отказа от стремежа си към Banco BPM поради обременяващи условия, наложени от правителството, тя „доминира и очевидно предприема много проактивен подход“ в Италия и чужбина, казва Елизабет Рудман, анализатор в Morningstar DBRS.

UniCredit имаше по-голям успех в Гърция с покупката на дял в Alpha Bank SA, предвещавайки сливане на румънските подразделения на двете компании. Гърция е в челото на правителствата, които излизат от спасени кредитори и приветства интереса на UniCredit.

Междувременно, Германия продължава да се противопоставя на стремежите към Commerzbank от страна на Орчел и спря по-нататъшните продажби на дела си в банката. Орчел заяви, че периодът за решението му дали да направи пълна оферта може да се простре до 2027 г.

Германия: Местните гиганти са притиснати

Засега идеята да бъде загубена Commerzbank като национален шампион е анатема за германското правителство, което спаси банката след финансовата криза.

Commerzbank и по-големият ѝ конкурент Deutsche Bank направиха някои по-малки придобивания, след като прекратиха собствените си преговори за сливане преди повече от шест години.

Покупката на Numis Corp. от Deutsche Bank, договорена през 2023 г., представлява най-голямата сделка през последните години.

Бетина Орлоп, главен изпълнителен директор на Commerzbank, казва, че нейната компания се представя добре самостоятелно и че поглъщането би довело до отлив на приходи, предвид припокриването на клиенти с UniCredit.

Тя и Кристиан Севинг - нейният колега в Deutsche Bank, твърдят, че са в добра позиция да растат, отчасти поради плановете на правителството да увеличи разходите за инфраструктура и отбрана.

Но и двете банки са притиснати по всички фронтове на вътрешния си пазар. Конкуренцията от страна на множеството малки кооперативни и спестовни банки натежава върху печалбите в бизнеса на дребно, а нови участници, като JPMorgan Chase & Co., са на път да увеличат този натиск.

Международни конкуренти, като BNP Paribas, също се стремят да започнат бизнес с корпорации и богати клиенти.

Франция: Преследване на бързи сделки

Френските банки напоследък имат разнпосочна съдба, отчасти защото местните регулации означават, че не се възползваха толкова, колкото конкурентите им, от скока на лихвените проценти преди три години.

Societe Generale SA продаваше няколко свои по-малки звена, за да укрепи капиталовите си нива, въпреки че сигнализира, че този период е приключил.

BNP Paribas използва приходите от навременната продажба на американско звено, за да купи бизнеси, които нарича „съседни“ на банковото дело.

Това включва инвестиционното звено на застрахователя AXA SA, за да изгради шампион в управлението на активи, бизнес, чиито такси предлагат известна степен на независимост от колебанията на лихвените проценти.

Други банки са по-фокусирани върху сделки в чужбина. BPCE беше посрещната радушно като купувач на португалската Novo Banco - покупка, договорена през юни.

Credit Agricole SA увеличи дела си в италианската Banco BPM, за да засили преговорната си позиция във вълната от сделки, разтърсваща италианските финанси.

Наскоро банката се е обърнала към съветници, за да проучи варианти за около 20%-ния си дял, включително потенциално сливане на Banco BPM със собствените си италиански операции, съобщиха запознати източници.

Великобритания: Големите банки отвръщат на удара

Десетилетие след като регулаторите в Обединеното кралство улесниха противопоставянето на стартиращите компании на най-големите банки в страната, утвърдените банки отвръщат на удара.

В сделка, която създаде втория по големина доставчик на ипотеки и спестовни сметки в Обединеното кралство, Nationwide Building Society миналата година купи Virgin Money UK Plc.

Други финансови институции също поглеждаха към сделки, докато търговски банки, като HSBC Holdings Plc и Lloyds Banking Group Plc, усъвършенстваха своите технологични си способности с покупката на британското звено на Silicon Valley Bank и други възможни сделки.

NatWest Group Plc и Barclays Plc поеха банковите операции на две вериги супермаркети. Въпреки това, някои ръководители, в това число шефът на NatWest Пол Туейт и финансовият директор на Barclays Анна Крос, заявиха, че техните компании имат висока летва.

Сделките не трябва да се превръщат в разсейване от основната дейност и трябва да спазват „много строга капиталова йерархия“, заяви Крос наскоро.

На континента настоящата вълна от сделки е подкрепена от перспективата за по-нататъшна европейска интеграция и необходимостта от създаване на банки, които са достатъчно големи, за да се конкурират с Уолстрийт.

Въпреки това, тъй като проектът на блока за единен банков пазар все още е непълен, повечето поглъщания засега са или на местно ниво, или се случват на чуждестранен пазар, където придобиващият вече присъства.

„Няколко ръководни екипа осъзнаха, че просто изчакване на статуквото да се промени не е правилният отговор, за да се гарантира конкурентоспособността на банките им в бъдеще“, казва Том Акерманс, мениджър на фондове във Fidelity International.

„Враждебните поглъщания очевидно носят по-голям риск за реализацията, но обикновеното чакане и бездействието по определени „логични“ трансакции, в крайна сметка, може да се окаже по-голям риск.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !