Европейската комисия (ЕК) официално ще предложи за България да бъде открита процедура за прекомерен дефицит. Новината беше съобщена от еврокомисаря по икономическите въпроси Валдис Домбровскис на пресконференция след заседанието на европейските финансови министри в Люксембург.

Причини за решението на Комисията

Решението на ЕК се основава на пролетните икономически прогнози, според които България не спазва изискванията на Пакта за стабилност и растеж.

„Комисията оцени прилагането на изискването за дефицит и установи, че България не го спазва. След становището на Икономическия и финансов комитет (ИКФ), ЕК ще предложи да се открие процедура по прекомерен дефицит за България“, посочи Домбровскис.

Според данните на Комисията, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на страната ни възлиза на 3.5% от Брутния вътрешен продукт (БВП) през 2025 г. Прогнозите са той да продължи да се увеличава и да остане над прага от 4% до 2027 г. Като една от основните причини за това се посочват предвидените разходи за отбрана.

Във връзка с тези констатации, ЕК издаде пет конкретни препоръки към България:

  • Повишаване на разходите за отбрана.
  • Борба със „сивата“ икономика и промени в данъчната система.
  • Ускоряване на цифровизацията.
  • Повишаване на независимостта на регулаторите.
  • Постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива и подобряване на здравната система.

Какво представлява процедурата?

Процедурата при прекомерен дефицит е механизъм на ЕС, който цели да гарантира, че държавите членки поддържат стабилни и дисциплинирани публични финанси. За целта са договорени ясни референтни стойности:

  • Бюджетен дефицит: не повече от 3% от БВП.
  • Държавен дълг: не повече от 60% от БВП.

Когато дадена държава надхвърли тези стойности или има риск това да се случи, ЕК изготвя доклад. Ако се установи наличие на прекомерен дефицит, Комисията информира Съвета на ЕС, който може да приеме препоръка към съответната страна. В нея се посочват необходимите стъпки за корекция, включително бюджетен план и краен срок, който обикновено е шест месеца.

Възможни санкции при неспазване

Ако засегнатата държава не предприеме ефективни действия в определения срок, Съветът на ЕС може да наложи санкции. За страните от еврозоната те включват глоба в размер до 0.05% от БВП за предходната година. Глобата се заплаща на всеки шест месеца, докато не бъдат предприети необходимите мерки. При продължаващо неизпълнение Съветът има право да засили санкциите.

Важно е да се отбележи, че решенията и препоръките на Съвета на ЕС се приемат с квалифицирано мнозинство, като засегнатата страна не участва в гласуването.

България в процедурата – поглед назад

Това не е първият път, в който България е обект на подобна процедура. Страната ни беше поставена под допълнително наблюдение през юли 2010 г. През юни 2012 г. Съветът на ЕС отчете, че основанията за това са отпаднали и прекрати процедурата.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !