• Високите температури в региона Емилия-Романя водят до по-малко мляко, по-високи разходи за енергия и сериозни предизвикателства пред производителите на прочутото сирене Пармиджано Реджано.
  • Индустрия за милиарди е изправена пред несигурно бъдеще заради климатичните промени.

Преди половин век фермерите в италианския регион Емилия-Романя са отваряли прозорците на оборите само през летните нощи, за да разхладят кравите. Днес, когато температурите по време на топлинните вълни често надхвърлят 40 градуса, прозорците остават отворени денонощно.

Причината е проста – екстремните горещини оказват пряко влияние върху количеството и качеството на млякото, което е основната суровина за производството на прочутото Пармиджано Реджано.

„Екстремната жега влияе както върху качеството, така и върху количеството на млякото“, коментира Никола Бертинели, председател на Консорциума Пармиджано Реджано. Той управлява и семейна ферма край Парма, основана още през 1895 г.

До 10% по-малко мляко заради високите температури

При температури над 40 градуса кравите прекарват повече време легнали, приемат по-малко храна и произвеждат с до 10% по-малко мляко. Именно млякото, заедно със солта и сирището, е една от трите съставки на автентичното Пармиджано Реджано.

Производството на сиренето е разрешено единствено в пет италиански провинции, основно в Емилия-Романя. Освен това животните трябва да се хранят изключително с трева и сено, произведени в същия регион.

„Ако няма дъжд, тревата не расте, не може да се произведе сено и съответно няма достатъчно мляко за производството на сиренето“, обяснява Бертинели.

За да предпазят животните от жегата, все повече фермери инвестират във вентилатори и системи за водна мъгла. Това обаче значително увеличава разходите им за електроенергия.

Скъпото охлаждане удря и складовете за отлежаване

Последиците от горещините не се ограничават само до фермите. Те се усещат и в специализираните складове, където питите Пармиджано Реджано отлежават минимум 12 месеца, а понякога три години или повече.

Над 500 000 пити сирене, оценявани на повече от 300 млн. евро, се съхраняват в двата склада на Magazzini Generali delle Tagliate (MGT) в провинциите Реджо Емилия и Модена.

По думите на директора на MGT Джанкарло Раванети по време на най-интензивните горещини през тази година дневното потребление на електроенергия е нараснало с около 30%.

Компанията вече е модернизирала охладителните системи, подобрила е изолацията на сградите и е увеличила производството на енергия от възобновяеми източници, за да ограничи разходите.

Технологиите не могат да заменят човешкия опит

Климатично контролираните складове в региона са известни като своеобразната „Банка на пармезана“, където традицията и модерните технологии работят заедно.

Всяка пита Пармиджано Реджано преминава през строги проверки за качество, включително рентгенови сканирания за откриване на вътрешни дефекти. Освен това специалисти ежеседмично проверяват всяка пита, като я почукват с малки чукчета и по звука установяват дали по време на отлежаването са се появили несъвършенства.

„Човешкият фактор остава решаващ и именно той е най-голямата сила на целия процес“, казва Раванети.

Индустрия за милиарди евро е под натиск

Според Паоло Ганцерли, директор „Международни продажби“ в хранителната група GranTerre, ако екстремните климатични явления станат по-продължителни и по-интензивни, те неизбежно ще намалят количеството и качеството на млякото, но най-вече ще повишат производствените разходи.

Залогът е значителен. Индустрията за производство на пармезан генерира приблизително 4.5 млрд. евро годишни приходи, осигурява работа на хиляди хора и е сред двигателите на икономиката в региона.

През 2025 г. над половината от световните продажби на сиренето са реализирани на външни пазари, като САЩ остават най-големият чуждестранен клиент.

„ Пармиджано Реджано съществува повече от 800 години. Не искаме да бъдем последното поколение, което ще може да го консумира“, предупреждава Ганцерли.