Някои от най-натоварените морски пътища в света са изложени на риск заради нарастващото напрежение в Южнокитайско море, предупреждават експерти.

В последните месеци схватките ескалираха в оспорваното от няколко държави Южнокитайско море – периферно море в западната част на Тихия океан, което представлява съществено важен търговски маршрут за Китай, Япония и Индия, или три от най-големите икономики в света.

Тъй като Пекин претендира за собственост над почти цялото море, а редица други държави имат припокриващи се претенции, между Китай, Филипините и Виетнам имаше редица сблъсъци, които предизвикаха опасения относно евентуален инцидент, който би могъл да навреди на глобалната търговия.

Събитията в Южнокитайско море трябва да бъдат на радара на глобалните пазари и вериги на доставки заради важността на тези водни пътища за международната търговия, смята Марко Папич, главен глобален анализатор в BCA Research.

“Южнокитайско море е най-ценният корабен път по отношение на стойността на търговските стоки, която преминава през него,” казва Папич пред CNBC, отбелязвайки, че евентуален конфликт там крие очевидни рискове за глобалното корабоплаване.

Папич отбелязва, че морският път е особено важен за суровините и материалите, които минават през него, за да достигнат до Китай и за произведените в страната стоки, които минават обратно по същия маршрут за други части на света.

Конфликтите в региона все повече привличат вниманието на правителствата по света, в това число и на САЩ, която има договор за взаимна отбрана с Филипините.

Според CSIS China Power Project, през Южнокорайско море през 2016 г. са преминали търговски стоки на стойност 3.4 трлн. долара, които са съставлявали 21% от глобалната търговия.

Междувременно, Конференцията на ООН за търговия и развитие изчислява, че 60% от морската търговия е преминала през Азия през същата година, като Южнокотайско море е поело около една трета от световното корабоплаване.

Нарастващо напрежение

Намиращото се в западната част на Тихия океан Южнокитайско море е разположено между Китай, Тайван, Филипините, Виетнам, Индонезия, Тайланд, Малайзия и Камбоджа, много от които имат претенции върху водите му.

Китай, по-конкретно, има претенции към почти цялото море съгласно налаганата от самата нея U-образна „Линия на деветте тирета“, която покрива близо 90 процента от територията на морето и отхвърля решение от 2016 г. на международния арбитражен съд в Хага, което не намира правни или исторически основания за претенциите на Пекин.

Това доведе до ескалиращо напрежение с много от съседите на Китай, които смятат, че бреговата охрана на страната нахлува в техните ексклузивни икономически зони.

По-рано този месец Филипините обвиниха Китай, че нейни ракетни катери са преследвали филипински плавателни съдове и са насочвали лазери към патрулиращи самолети в района.

Преди това имаше и други инциденти със сблъсъци на плавателни съдове, водни оръдия и наранявания на моряци, твърдят от филипинска страна.

Президентът на Филипините Фердинанд Маркос-младши постави въпроса на регионална среща на високо равнище през тази седмица, настоявайки за ускоряване на преговорите относно кодекс на поведение за Южнокитайско море, като в същото време обвини Пекин в тормоз и заплахи.

Външното министерство на Виетнам също заклейми наскоро действията на Китай в Южнокитайско море, обвинявайки китайски плавателни съдове в това, че са предприели “насилствено нападение” срещу виетнамски риболовни лодки.

“В последните няколко седмици виждаме, че напрежението нараства не само между Китай и Филипините, но и също така с Виетнам,” казва Ричард Хедариян, политически съветник и старши преподавател по международни отношения в Университета на Филипините.

“Мисля, че е въпрос на време преди все повече държави от организацията ASEAN да надигнат глас и да станем свидетели на още повече сблъсъци”. 

Макар експерти да казват, че геополитическите рискове в Южнокитайско море се засилват, те допълват, че все още има много причини всички въвлечени страни да избягват по-голям конфликт.

Корабоплаването през Южнокитайско море е взаимно изгодно за икономиките на участващите в сблъсъците страни.

Андул Якоб, научен сътрудник по Югоизточна Азия в института Lowy, казва, че ако Китай започне да провежда дейности, които засягат свободата на корабоплаване, САЩ може да се намеси повече.

“На този етап обаче всички страни, в това число и Китай, не искат ситуацията да ескалира до пълномащабен военен конфликт”.