Две хранения за 1$: Защо китайската младеж не харчи?

Китай е изправен пред редица икономически предизвикателства, като властите се надяват следващото поколение потребители да започне да харчи повече за доброто на всички.

Няма обаче голям успех в убеждаването да го направят.

Длъжностни лица казват, че недостатъчното вътрешно потребление в голяма част от обществото забавя растежа, но наскоро завършилите имат повече причини от обикновено да бъдат предпазливи.

Младежката безработица се колебае на малко под 20% от известно време. Тези, които имат работа, се страхуват, че могат да я загубят, а продължаващата криза с имотите може да направи перспективата за притежаване на жилище недостижима, особено в големите градове.

Тази несигурност насърчава много от младежите в Китай да възприемат пестеливостта, а социалните медии са залети от съвети как хората могат да оцелеят с малки суми пари.

Край на авокадо тоста? Поколението Z и милениалите са спестили повече от по-възрастните през 2025 г.

Две хранения на ден за малко над 1 долар

„Работата ми е посветена на минималистичен начин на живот“, казва един инфлуенсър на пълен работен ден пред BBC.

Видеата на 24-годишната жена, която онлайн се представя под името Zhang Small Grain of Rice, включват съдържание, като например как да използвате обикновен сапун за всичките си лични нужди вместо скъпи продукти за почистване на кожата.

Освен това тя се разхожда из магазините и показва различни чанти и дрехи, които, според нея, са изгодни, защото ще издържат на употреба по-дълго. Компаниите ѝ плащат, за да представя техните стоки на нейните 97 000 последователи в сайта Xiaohongshu. Според Zhang Small Grain of Rice:

„Надявам се повече хора да разберат капаните на потреблението, за да могат да спестяват. Това ще намали стреса им и ще ги отпусне“.

Други се фокусират върху бюджетното хранене.

29-годишен мъж, използващ името Little Grass Floating In Beijing, публикува видеоклипове, в които приготвя нискобюджетни ястия. Той казва, че може да се храни две пъти на ден за малко над 1 долар.

„Аз съм просто обикновен човек от провинцията. Нямам нито добро образование, нито мрежа от влиятелни контакти, така че трябва да работя усилено за по-добър живот“.

Той работи за онлайн фирма за продажби и твърди, че изключително скромният му начин на живот му е позволил да спести повече от 180 000 долара за 6 години.

Някои то питат онлайн дали очаква бъдещата му съпруга и деца да живеят по същия начин и каква е крайната му цел. Неговият отговор: „Не знам“.

Значителни дългосрочни предизвикателства

Китай си е изградил репутация на неудържима икономика, способна да преодолее сътресенията от пандемията и търговската война на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Но анализаторите казват, че ще се сблъска със значителни дългосрочни предизвикателства, ако не стимулира вътрешните разходи.

Докато САЩ имат проблем с натрупването на дългове по кредитни карти, в Китай предизвикателството е обратното. Хората вече са склонни да спестяват, а не да харчат - това се наблюдава, само когато са налице прогнози за трудни времена.

Китайското правителство от години обещава да увеличи потреблението на домакинствата, но то все още представлява само около 39% от брутния вътрешен продукт (БВП), за разлика от около 60% в повечето развити страни.

Част от проблема е, че днешните младежи са по-песимистично настроени, отколкото през 90-те и началото на 2000-те.

„В момента печеленето на пари е по-важно за мен. Всъщност, трябва да разширя източниците си на доходи и да намаля разходите си“, казва млада жена в центъра на Пекин пред BBC. Подобно на много други млади хора, заплатата ѝ е намалена, добавя тя.

„Смених работата си и не е толкова добра. Освен това не знам колко дълго тази нова работа може да ме издържа в бъдеще. Лоша икономическа среда като тази кара хората да се чувстват потиснати, защото не печелим много. Намирането на работа на първо място също не е лесно.“

Това ниво на младежка безработица – освен че разпространява несигурност – улеснява работодателите, които изпитват затруднения, да намалят заплатите, защото работниците са изправени пред избор да приемат по-ниско заплащане или да се гмурнат в силно конкурентен пазар на труда.

Млад мъж, също на 20 години, казва, че има нископлатени работни места, но е трудно да се намери достойна работа.

„Някои от приятелите ми са безработни, все още живеят вкъщи и търсят работа. Те завършиха всякакви специалности в университета - от финансови услуги до продажби на продукти. Икономиката е малко в застой в момента. Надявам се да се подобри, за да можем всички да имаме по-добър живот“.

Как оценява шансовете това да се случи скоро? „Не съм много оптимистичен“, признава той.

Голямо безпокойство за наскоро завършилите висшисти в Китай е, че страната прави труден преход от масов производител на евтини стоки към високотехнологична икономика. И много от тези нови индустрии не изискват толкова много работници.

Икономистът Джордж Магнус, сътрудник в Китайския център в Оксфордския университет, следи това явление. Той цитира данни от две големи фирми за набиране на персонал в Пекин, показващи висок процент на висшисти, дори с магистърски степени, които поемат работа като доставчици.

„Това отразява несъответствието в уменията между квалификациите, с които хората завършват висше образование, и търсенето на работна ръка. Разбира се, това не се подпомага от стремежа да се стане шампион в роботиката и изкуствения интелект, защото, поне засега, е нещо като пречка за възможностите за работа. Технологиите, всъщност, не са толкова трудоемки.“

Хелена Лофгрен изучава моделите на потребление в Китай за Шведския институт по международни отношения и смята, че икономиката му разчита твърде много на наливане на пари в предпочитани индустрии и фокусиране върху продажбата на продукти в чужбина във време на значителна геополитическа несигурност.

„Хората спестяват повече, отколкото потребяват, и е необходимо потреблението да съставлява по-голям дял от икономиката, отколкото е днес в Китай. Имате силно експортно и инвестиционно ориентирана икономика и това, което виждаме сега, е, че тези части са твърде големи, за да може икономиката да остане здрава.“

Всичко е свързано с икономически дисбаланс. Ако, например, Китай внезапно загуби значителни приходи от износ, ще има ли инструментите да противодейства на това, като даде финансова възможност на огромното си местно население?

Какво представлява дефлацията и по-лоша ли е от инфлацията?

Голямото предизвикателство дефлация

Някои наблюдатели поставят под въпрос колко сериозна е Комунистическата партия по отношение на увеличаването на вътрешното потребление.

През последните десетилетия страната процъфтяваше благодарение на инвестиционен и експортен модел, но този подход сега е изправен пред голямо предизвикателство: дефлация. Потенциалните клиенти често чакат цената на стоките да падне.

Ако млада двойка иска да купи, например, нови мебели, може би е разумно да изчака, за да получи по-добра сделка.

Колкото по-дълго те, и много други като тях, се въздържат от големи покупки, толкова по-вероятно е компаниите да намалят цените, което ще накара хората да чакат още по-дълго за още по-добра сделка.

Може да изглежда добра идея да има по-евтини стоки, но дефлацията може да принуди фирмите да фалират и да забави растежа, като цяло.

Това може да се противодейства чрез подхранване на оптимизма сред потребителите на 20 или 30 години. Изграждането на по-добра мрежа за социална сигурност или увеличаването на минималните заплати може да помогне.

Има някои опити да се направи това чрез предлагане на стимули за подмяна на стари автомобили, домакински уреди и други артикули, но това не е увеличило значително потреблението.

Инфлуенсърът Джан казва, че предпазливостта с разходите е дълбоко вкоренена в културата на страната ѝ.