ЕЦБ: Войната в Близкия изток носи риск от скок на инфлацията

Продължителна война в Близкия изток и постоянен спад в доставките на петрол и газ от региона биха могли да причинят „значителен скок“ на инфлацията и „рязко забавяне на икономиката“ в еврозоната.

За това предупреди главният икономист на Европейската централна банка в интервю за FT.

Филип Лейн заяви, че „скокът на цените на енергията оказва натиск за повишаване на инфлацията, особено в краткосрочен план“ и че подобно развитие би било „отрицателно“ икономическия за растежа.

Цените на европейския пазар скачаха с почти 50% в понеделник, след като Катар спря производството на втечнен природен газ след удари от Иран, който е подложен на атаки от САЩ и Израел от събота.

Цените на петрола се повишиха с почти 7% до 77.74 долара за барел поради почти пълното спиране на доставките през Ормузкия проток - стратегическият морски път, през който преминава приблизително една пета от световния петрол и втечнен природен газ.

Мащабът на сътресенията зависи от обхвата и продължителността на конфликта

Мащабът на тези сътресения от Близкия изток ще зависи „от обхвата и продължителността на конфликта“, каза Лейн. Той добави, че „въздействието ще се засили, ако това доведе и до преоценка на риска на финансовите пазари“.

ЕЦБ „ще следи отблизо случващото се“, според Лейн. Той цитира анализ, публикуван през декември 2023 г., който подчертава „значителен скок в инфлацията, предизвикан от енергийните източници, и рязък спад в производството“, ако конфликт в Близкия изток доведе до „постоянен спад в енергийните доставки“, както и до „смущения в регионалната икономическа активност“.

В модела от анализа ЕЦБ допуска, че предлагането на една трета от петрола и газа, преминаващи през Ормузкия проток, е било нарушено. При такъв сценарий икономистите ѝ са изчислили, че цените на петрола, които по това време са били приблизително 80 долара за барел, биха се повишили с повече от 50% до около 130 долара за барел.

Икономическият растеж в еврозоната би бил с 0.6 процентни пункта по-нисък през следващата година, казват те, докато инфлацията би била с над 0.8 пункта по-висока.

Блокадата на Ормузкия проток: Какво ще се случи с доставките и цените на петрол и газ?

"Положението е добре"

Преди войната икономистите на ЕЦБ прогнозираха, че годишната инфлация ще падне малко под целевото ниво на централната банка от 2% между второто тримесечие на тази година и края на 2027 г., преди да се върне до 2% през 2028 г.

Според данни на Reuters, инвеститори прогнозират 88% вероятност ЕЦБ да остави лихвените проценти непроменени на 2% тази година.

Лейн каза, че не вижда причина за промяна в позицията на централната банка:

„Мисля, че положението, в което сме сега, е добре.“

Ако не дойде голям и траен шок от Близкия изток, икономиката на еврозоната „расте в рамките на потенциала си“, каза Лейн, добавяйки, че не вижда значителни рискове от прегряване.

„През 2023 и 2024 г. растежът беше под потенциала. Все още има свободен капацитет, особено в производството“.

Лейн също така подчерта, че инфлацията, с изключение на волатилните цени на енергията, все още е по-висока от средносрочната цел на ЕЦБ от 2%, а заплащането на служител в края на миналата година е малко по-високо от очакваното.