Повечето от нас се ужасяват от мисълта за остаряване, но нови изследвания показват една неочаквана полза от стареенето: умствената ни функция достига пик между 55 и 60-годишна възраст.

Предишни проучвания показват, че хората достигат своя физически пик в средата на двайсетте до началото на трийсетте си години, но изследователи в Австралия са установили, че способностите ни за психологическа обработка на информация продължават да се подобряват.

Това е добра новина за онези, които се питат дали е твърде късно да сменят кариерата си или да се захванат с нови хобита, но също така подчертава стойността, която по-възрастните умове носят на обществото.

„Въпреки че някои способности намаляват с възрастта, те се балансират от растежа на други важни черти“, казва пред The Conversation Жил Жиняк, съавтор на изследването и преподавател по психология в Университета на Западна Австралия. Според него:

„В комбинация тези силни страни подпомагат по-добрата преценка и по-премереното вземане на решения – качества, които са от решаващо значение“.

Проучването, публикувано в изданието Intelligence, е проведено чрез първоначално идентифициране на 16 основни психологически характеристики.

Те включват когнитивни способности като разсъждение и памет, заедно с „големите пет“ личностни черти:

  • откритост,
  • добросъвестност,
  • екстровертност,
  • сътрудничество, 
  • невротизъм.

След това изследователите използвали предварително съществуващи набори от данни, за да оценят как всяка черта се е развивала през целия живот, което от своя страна разкрило „поразителен модел“.

„Общата умствена функция достига пик между 55 и 60-годишна възраст, преди да започне да намалява от около 65-годишна възраст“, ​​пише Жиняк.

„Този ​​спад става по-изразен след 75-годишна възраст, което предполага, че намаляването на умствената функция в по-късен етап от живота може да се ускори, след като започне“.

Забележително е, че някои индивидуални черти достигат своя връх още по-късно в живота, в това число съвестност на 65 години и емоционална стабилност на 75 години.

Възрастта е просто число

Дълго време се смяташе, че когнитивните способности на хората достигат пик през 20-те години, след което следва плато в средната възраст и след това постепенно намаляват.

Все повече изследвания отдавна опровергават това, показвайки доказателства, че мозъкът продължава да се променя и развива през целия ни живот.

Въпреки това, контекстът и спецификите на мозъчните функции на всеки индивид правят изключително трудно установяването на по-широк консенсус относно това кога точно нашите умствени функции достигат пик: докато някои черти може да се засилят при някои хора, при други отслабват.

„Трудно е да се реши кои аспекти на познанието са най-важни за изучаване“, казва пред Euronews Миша фон Краузе, изследовател в университета в Хайделберг в Германия.

„Тяхната относителна важност вероятно зависи до голяма степен от контекста и изследователския въпрос“.

В проучване от 2022 г., публикувано в Nature Human Behaviour, фон Краузе използва времената за реакция в комбинация с голям онлайн набор от данни от над милион участници, за да измери умствената скорост с напредване на възрастта.

Резултатите са в тясно съответствие с проучването на Жиняк, разкривайки, че някои когнитивни функции започват да се забавят едва след 60-годишна възраст.

„В големи части от човешкия живот и особено в рамките на типичнaта трудовав възраст от 20 до 65 години, скоростта, с която хората реагират на външни стимули, намалява. Нашето изследване показа, че това забавяне до голяма степен не отразява намаляване на умствената ефективност, поне в набора от данни и задачата, които изследвахме“, каза фон Краузе.

„До по-напреднала възраст средните нива на ефективност на обработката на информация в задачата, която изследвахме, почти не се променяха“.

За разлика от това, проучване, публикувано през 2020 г., измерва умствените показатели по-специално на професионални шахматисти.

„В нашия случай, умственият пик беше достигнат между 35 и 40 години“, казва пред Euronews Антъни Стритматер, автор на изследването и професор по приложна иконометрия в UniDistance Suisse.

„Качеството на шахматните ходове се увеличава с възрастта, докато не се достигне точка на стабилизиране, а след това отново намалява“.

И докато изследователите продължават да изследват мистериите на стареещия ни ум, едно е сигурно: има причина да сме оптимисти.

Противно на посланието, че сме „преминали“ пика след определена възраст, това последно проучване е допълнително доказателство, че сме мозъкът ни е в по-добра форма, отколкото осъзнаваме.

Както обобщава Жиняк:

„Възрастта, сама по себе си, не определя цялостното когнитивно функциониране. Така че оценките и преценките трябва да се фокусират върху действителните способности и черти на индивидите, а не върху предположенията, основани на възрастта“.