Думите упадък и разруха обикновено не ни носят положителни асоциации. Те обаче могат да бъдат и завладяващи, за което свидетелстват посетителите на гробището за кораби Purton край река Севърн в Глостършър.

86-те шлепа, кораби и товарни лодки умишлено са потопени край брега на реката, за да предотвратят ерозията и да защитят съседния канал.

Днес те формират „най-голямата група от морски артефакти на крайбрежието на континентална Великобритания“, според Friends of Purton, цитирани от Daily Mail.

Това морско гробище - известно още като Purton Hulks, може да бъде проучено, докато се разхождате по дълъг 3.2 км участък от пътя, който минава между канала и реката.

Според Visit Stroud, плавателните съдове са „умишлено изхвърлени на брега“ през 50-те години на миналия век. Има общо 86 кораба, но не всички са лесно разпознаваеми.

Построен през 1905 г. и изхвърлен на брега през 1964 г., сред тях е шлепът Harriett - представител на някога по-разпространен местен тип плавателни съдове, той позволява да се вникне в техниките за изграждане на лодки от края на 19-и век.

В Purton Hulks лежат шест примера за баржи Stroudwater, разработени специално за навигационния канал Stroudwater, според Visit Stroud. Смята се, че днес няма оцелели плавателни съдове от този тип, освен останките в гробището.

Мястото е безплатно за посещение.

Каналът Глостър и Шарпнес е „най-широкият и най-дълбокият в света“, когато е открит през 1827 г. Той е широк 26 м и с 5.4 метра дълбочина, според Canal and River Trust.

Проектиран е за превозване на суровини в Мидландс, както и за износ на готови стоки, съществено намалявайки разходите за това.

Осемдесет и две години по-късно - през 1909 г., в близост брегът ерозира и е сложено началото на умишленото изхвърляне на стари кораби, което продължава повече от 60 години.

Още пет гробища за кораби по света:

Залив Нуадибу, Мавритания

Това корабно гробище в пристанищния град Нуадибу в Мавритания, Северозападна Африка, е последен дом за около 300 кораба.

Собствениците им са се възползвали от корумпираното местно правителство, което приема подкупи, за да позволи плавателните съдове да остават в пристанището, спестявайки им разходите за демонтаж, според Atlas Obscura.

Някога това е „процъфтяващ“ център, наречен Порт Етиен от френските колонисти в началото на 1900 г., според marine insight. Когато страната обявява независимост през 1960 г., икономиката й е разбита, а пристанището се превръща в гробище за кораби преди края на века.

Големите езера, Северна Америка

Големите езера в Северна Америка са туристическа мека, предлагаща всякакъв вид водни спортове и живописни круизи.

Те обаче са и гигантско гробище – около 6000 останки от корабокрушения лежат в езерата Супериор, Хурон, Мичиган, Ери и Онтарио, заедно покривайки площ по-голяма от Обединеното кралство и Ирландия, взети заедно.

Над 30 000 моряци са загинали в тези колосални водни тела.

Соломонови острови

Огромните останки на MS World Discoverer са разположени само на метри от туристически плаж на архипелага Соломонови острови в Тихия океан. С дължина 87 метра, огромният изоставен кораб изглежда изненадващо несъответстващ на фона на суровата природна красота на гористия бряг.

Това не е единственото корабокрушение на архипелага – смята се, че има около 200 останки, разпръснати край бреговете му, което го прави рай както за гмуркачите, така и за любителите на историята.

Много от корабокрушенията са резултат от ожесточена битка между съюзническите и японските сили по време на Втората световна война.

Други забележителни потънали кораби включват японските Hirokawa Maru и Kinugawa Maru, които лежат във водите на запад от Хониара. Има и стотици потънали самолети от Втората световна война - включително японски изтребител Mitsubishi A6M Zero long ranger, America Grumman F6F 3-Hellcat и Boeing B-17 Flying Fortress.

Скелетън коуст, Намибия

Този участък от бреговата ивица отдавна е гробище за непредпазливи кораби и техните екипажи, посочват от Lonely Planet, добавяйки: „Ранните португалски мореплаватели са го наричали As Areias do Inferno (Пясъците на ада), тъй като съдбата на екипажа на кораб, изхвърлен на брега, е била решена.“

Гробището на корабите Мойнак, Узбекистан

Мойнак в миналото е оживено рибарско пристанище на брега на Аралско море - някога четвъртото по големина езеро в света. Сега е дом на корабно гробище, осеяно с трупове на траулери.

Арал е почти унищожено в резултат на плана на Съветския съюз да увеличи производството на памук чрез отклоняване на Сирдаря и Амударя - двете реки, които го захранват - за напояване на пустинята.

До 90-те години на миналия век, когато Съветският съюз се разпада, Аралско море се разделя на няколко по-малки водни тела.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !