Хърватия трябва да се възползва максимално от своя енергиен потенциал и стратегическо географско положение, за да постигне по-голяма устойчивост. Това заявиха експерти по време на Международния енергиен форум Interenef, проведен под мотото „Нов енергиен ред: предизвикателства и възможности“.
Според Мариян Крпан, председател на управителния съвет на Хърватската агенция за въглеводороди, страната разполага със значителен неизползван потенциал в глобалната енергийна карта. В изявление за Poslovni dnevnik той посочи, че агенцията работи активно за неговото оползотворяване.
Нови открития в Панонската низина
Изследователските дейности в Панонската низина са възобновени, като в тях вече участват INA и две чуждестранни компании – една американска и една канадска. Само през изминалата година са направени десет сондажни кладенеца, като всички са дали обещаващи резултати.
„Можем да кажем, че има нови открития, които вероятно ще допринесат за увеличаване на местното производство и за засилване на енергийната стабилност на Хърватия“, заяви Крпан.

Фокус върху геотермалната енергия за отопление
Крпан подчерта, че геотермалната енергия е един от ключовите инструменти за намаляване на зависимостта от вносни енергийни източници. Чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, Агенцията за въглеводороди изпълнява проекта „Геотермална енергия в централното отопление“. Основната цел е градовете с вече изградена отоплителна инфраструктура да бъдат свързани към геотермални източници.
До момента са осъществени успешни сондажи в няколко ключови локации:
Велика Горица: Пробитият кладенец е потвърдил значителен потенциал.
Осиек: Резултатите също са положителни и потвърждават наличието на ресурс.
Винковци: Извършват се допълнителни сондажи с очаквания за добри резултати.
Запрешич: Проектът предстои да приключи в този район.
„Следващата стъпка зависи от допълнителни инвестиции и технологии, които ще свържат тези източници с местните отоплителни мрежи“, обясни Крпан.

Стратегическата визия: Към енергийна самодостатъчност
Анжелко Милардович, организатор на конференцията и президент на Института за европейски и глобализационни изследвания, коментира, че Хърватия трябва да се стреми да се превърне в „умна държава“ – самодостатъчна и устойчива в епохата на деглобализация. Той изтъкна, че макар международното сътрудничество да е важно, страната трябва да използва максимално своето благоприятно геополитическо положение.
Младен Накич, президент на Атлантическия съвет на Хърватия, също отбеляза тясната връзка между енергетиката и сигурността. В отговор на въпрос дали Хърватия е твърде малка, за да влияе на енергийните процеси, той заяви:
„Има по-малки държави, които не играят по чужда свирка. Ако Хърватия знае какво иска, има стратегия – и ресурси – няма причина да не се възползваме от нашите предимства.“
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Слънчевата енергия с рекорд: Осигури една четвърт от тока в ЕС през юни
- Държава с над 350 българи вкара глоби от 8 000 евро за незаконни работници
- Цените на жилищата в България скочиха с 14.8% – втори най-голям ръст в ЕС
- България в топ 3 на ЕС по сезонен туризъм: 43% от нощувките са само през юли и август
Калкулатори
Най-ново
Какво трябва да проверите по автомобила преди да тръгнете на почивка
25.07.2026Кратките почивки задават тона за туристите в Гърция
25.07.2026Девет неща, които предприемачите трябва да знаят, преди да станат дигитални номади
25.07.2026Alteya Organics: Как 100-годишна традиция от Розовата долина се превърна в световен бранд
25.07.2026Първият Дунав мост вече е на 72 години. Каква е неговата история?
25.07.2026Най-големият онлайн търговец на козметика в Европа, достъпен и в България, отчете приходи от 1.76 млрд. евро
25.07.2026Прочети още
Костадинов: Радев е уникален лъжец!
darik.bgЗащо Тръмп благодари на Радев? Иран заплаха ли е? Говори Николай Денков, ПП
darik.bgБългария - мишена за Иран или не? Анализ на военния експерт Ивайло Иванов!
darik.bgМожем ли да се доверим на AI за съвети за развитието на детето - отговаря експертът по ранно детско развитие Мила Томова-Прусийска
9meseca.bg