• Годишната инфлация при храните в България към май 2026 г. е 4.9%, но общото усещане за още по-високи цени се дължи на ниските доходи и големия дял на разходите за храна (близо 30% от бюджета на домакинствата), смятат от „Лидл България“.
  • Според тях основни двигатели на инфлацията са разходите за транспорт, енергия и услуги, а структурни проблеми в земеделието, като зависимостта от внос и липсата на напоителни системи, допълнително усложняват ситуацията.

Годишната инфлация в България остава на високи нива, като през май 2026 г. достига 6.3% на годишна база. Въпреки че при храните се отчита по-нисък ръст от 4.9%, потребителите продължават да усещат ценовия натиск изключително силно.

Причините за това са комплексни и включват както външни фактори, така и дългогодишни структурни проблеми.

Това стана ясно по време на събитието „Открито за цените 2.0“, организирано от „Лидл България“, на което главният изпълнителен директор Милена Драгийска и управителят „Стоково снабдяване“ Драгомир Илиев представиха подробен анализ на инфлационните процеси и ценообразуването у нас.

Инфлацията в България спрямо еврозоната

Според данни на Евростат, цитирани от Милена Драгийска, през май България се нарежда на второ място по инфлация в Европейския съюз с 6.3%, изпреварена единствено от Румъния. За сравнение, средното ниво на показателя за еврозоната е между 1.3% и 3.2%.

„Големият въпрос е защо общата инфлация остава толкова висока. Годишната инфлация при храните е 4.9%, но виждаме ръст в други сектори, като обществено хранене (10.1%), услуги за домакинството (27.5%), развлечения и култура (15%) и куриерски услуги (над 20%)“.

Драгийска подчерта, че през месец май спрямо април инфлацията при храните е отрицателна (-0.4%), което показва известна стабилизация, но общата картина остава сложна.

Защо българинът усеща цените много високи?

Основната причина за силното усещане за поскъпване не се крие толкова във високите цени на храните, колкото в структурата на разходите на българските домакинства, подчертаха още от Lidl България. Според данните:

  • Едно българско домакинство харчи близо 30% от месечния си бюджет за храни и напитки.
  • За сравнение, в еврозоната този дял е едва 16%.

„Това не е така, защото цените на храните в България са високи. Това е така, защото все още нашите доходи не могат да достигнат средноевропейските“, обясни Драгийска.

Тя допълни, че по данни на Евростат за 2025 г. България е четвъртата най-евтина държава в ЕС по цени на храните и най-евтината като цяло, ако се вземат предвид всички стоки и услуги.

Чувствителността към темата обаче е двойно по-висока, защото делът на разходите за храна от портфейла е почти двоен.

Магазин на Лидл; ©Лидл България
Магазин на Лидл; ©Лидл България

Основни двигатели на инфлацията

Анализът на „Лидл България“ откроява няколко ключови фактора, които допринасят за инфлационния натиск върху производители и търговци:

Разходи за електроенергия: Ръст от 7% на годишна база към април 2026 г.
Транспортни услуги: Увеличение с фрапантните 47.3% заради цените на дизела.
Ръст на работната заплата: За петгодишния период (2021-2026 г.) средната работна заплата се е увеличила с близо 90%, а само за първото тримесечие на 2026 г. ръстът е 11.7%. Това увеличава разполагаемия доход и стимулира потреблението, което от своя страна „помпа“ инфлацията.
Производствени цени: Всички тези фактори водят до повишение на себестойността на продукцията. За периода 2021-2026 г. цените на производител в преработващата промишленост са се увеличили с 54,2%.

Зависимостта от внос и проблемите в земеделието

Един от най-сериозните проблеми пред продоволствената сигурност на страната е ниският дял на собствено производство при ключови хранителни продукти. България покрива едва между 19% и 70% от вътрешното си потребление на месо и млечни продукти. Според Милена Драгийска:

„Това значи, че между 30% и 80% се налага да внасяме. Просто казано, вносът на всички тези суровини означава, че внасяме и чужда инфлация“.

Драгомир Илиев допълни, че българското зеленчукопроизводство страда от системни проблеми, които го правят неконкурентоспособно.

Сред тях са дъмпинговият внос на продукция от трети страни (например домати от Турция), която често е с неясен фитосанитарен контрол, и почти напълно унищожената напоителна инфраструктура.

„Между 6% и 7% е делът от всички поливни площи в България, който изобщо се напоява. Преди 30-40 години сме били на водещите места в света по напоителни системи на хектар, а през последните 30 години сме унищожили 90% от тях“.

Ролята на търговските вериги

От „Лидл България“ заявиха, че компанията се стреми да играе ролята на „буфер“, като поема част от инфлационния натиск, за да не го прехвърля изцяло върху крайния потребител.

Данните на компанията показват, че средното увеличение на цените в техните магазини за последната година е 4.55%, което е под официалната инфлация при храните от 4.9%.

От Lidl също така определиха като "мит" вярването, че цените у нас са по-високи от тези в Германия. Сравнение на потребителска кошница с еднакви продукти показва, че в България цената с ДДС е 59.44 евро, докато в Германия е 69 евро. Разликата е още по-голяма при цените без ДДС (20% в България срещу 7% в Германия за храни).

Като решение за справяне със системните проблеми, от компанията предложиха сключването на „Пакт за хранителен суверенитет“ между държавните институции, производителите и търговците, който да начертае ясни мерки и срокове за възраждане на българското земеделие.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google