В много части на Южна Европа туризмът е възприеман като съвременна „тежка индустрия“ и мощен двигател на икономическия растеж. Но според старшия анализатор Марко Юкич от Bismarck Analysis към Palladium тази зависимост е опасна илюзия. Изводът му е категоричен: нито една държава в историята не е станала богата благодарение на туризма и никога няма да стане.

Данните показват колко силна е зависимостта. През 2019 г. приходите от международен туризъм са представлявали повече от половината от износа на Черна гора и Албания и значителен дял от износа на Хърватия, Гърция, Португалия и Испания. Както посочва Юкич, някои държави са по-зависими от туризма, отколкото Дубай е от петрола.

И въпреки това държави, които разчитат почти изцяло на туризма – като Ямайка, Малдивите или Бали – остават бедни. Дори привидни изключения като Монако и Андора не са истински примери за успех, постигнат чрез туризъм. Тяхното богатство се дължи на специфични данъчни и финансови условия, подпомогнати от малкия им брой жители.

Невъзможният случай на Хърватия

Юкич използва Хърватия като показателен пример.

За да достигне нивото на Швейцария по БВП на човек – около 100 000 долара, Хърватия би трябвало да приема невероятните 1.93 млрд. туристически нощувки годишно.

За сравнение, чуждестранните туристи са реализирали около 85 млн. нощувки в Хърватия през 2024 г. и 85.6 млн. през 2025 г.

Дори за да достигне нивото на Германия по БВП на човек – около 56 000 долара, Хърватия ще трябва да увеличи настоящия туристически поток пет пъти, при това туристите да харчат два пъти повече.

Това не е просто трудно – според анализа е математически и логистично невъзможно.

Защо туризмът не може да бъде основният двигател на икономиката

За разлика от производството или технологичния сектор, основните туристически услуги – сервиране на напитки, почистване на хотелски стаи или организиране на туристически обиколки – предлагат малко възможности за автоматизация или значителни технологични подобрения. Според анализа производителността в тази индустрия до голяма степен е останала непроменена в продължение на векове.

Модел, който изчерпва ресурсите

Други сектори могат да се разрастват глобално, докато туризмът зависи от ограничени природни и местни ресурси – плажове, градове и работна сила. С разрастването на туризма се увеличава натискът върху тези ресурси, което засяга всичко – от цените на имотите до социалното сближаване.

Изключителна уязвимост

Туризмът е силно зависим от международни кризи – от пандемии и войни до икономически рецесии. За разлика от него, сектори като технологиите и производството могат да се развиват и адаптират, създавайки стойност дори в трудни времена.

Именно затова държави като Тайван с производството на полупроводници, Дания с фармацевтичната индустрия и Катар с природния газ са изградили богатството си върху високостойностен износ и услуги.

Юкич подчертава, че икономиката, базирана на туризма, създава двустепенно общество: малък елит, който контролира недвижимите имоти, и голяма работна сила от нискоквалифицирани служители.

Според него този модел не изгражда производствен капитал и не развива човешкия ресурс, необходим за адаптация към новите технологии.

„Да бъдеш сервитьор или собственик на жилище, което отдаваш под наем, не е бъдещето, което една държава заслужава“, пише той.

Пътят напред: От туризма към индустрията

Според Юкич решението за държавите от Южна Европа не е да влагат още повече средства в туризма.

Вместо това те трябва да се съсредоточат върху увеличаване на вътрешното производство, насърчаване на нови предприемачи, намаляване на данъчната тежест върху младите хора и стимулиране на завръщането на образованите специалисти, работещи в чужбина.

Връщането към производството и иновациите е единственият устойчив път, който може да превърне Южна Европа от ваканционна дестинация в значим икономически играч.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !