• Смишингът влиза в най-деликатната зона – доверието към институциите.
  • Фалшивите известия за глоби показват как един линк може да превърне личните данни, банковата карта, служебния телефон или фирмения имейл в „отворена врата“ към по-голям инцидент.

SMS-ът идва с познато притеснение: неплатена глоба. Не парична награда, не екзотична инвестиция, не наследство от чужбина. Просто глоба.

Точно затова работи.

Съобщението твърди, че имате електронен фиш за нарушение на пътя. Има срок. Има предупреждение. Понякога има обещание за отстъпка, ако платите навреме. Линкът изглежда като портал за плащане, а подателят – като институция, която човек няма навик да игнорира.

Натискате и вече не сте в сайта на МВР. Вече сте в чужда среда, създадена да вземе данните ви, картата ви или достъпа ви.

При частен потребител щетата може да е открадната банкова карта. В работна среда същият клик има друг залог: служебен телефон, фирмен имейл, достъп до облачна услуга, вътрешна система или платежен процес.

Именно към тези слаби точки гледат решенията за киберсигурност на A1 – устройството, линкът, акаунтът, данните и реакцията при инцидент. При смишинг атаките защитата трябва да покрива целия път на измамата, защото един привидно личен клик може да се превърне в корпоративен пробив.

Този механизъм вече има конкретен български случай. През май дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП съобщи за масирана фишинг кампания с имитация на МВР.

Shutterstock
Shutterstock

Съобщенията са били разпространявани сред потребители на мобилни оператори, приложения и социални платформи. Част от тях са идвали от чуждестранни номера с кодове +63 и +44, а подателите са използвали имена, които наподобяват държавни структури. В текстовете се е говорело за неплатени глоби, лихви, санкции и дори възможно задържане и преместване на автомобила.

Това вече не е груб спам, който се разпознава от първата правописна грешка. Измамата копира езика на администрацията: сух, заплашителен, достатъчно неясен, за да звучи правдоподобно. Човек не трябва да вярва в чудеса. Достатъчно е да се притесни, че е пропуснал срок.

На 8 и 9 май киберполицаите на ГДБОП задържаха двама мъже на 30 и 35 години при операция в София и София-област. Разследването е за компютърна измама, а според официалната информация схемата е свързана с фишинг съобщения от името на МВР, институции и куриерски компании.

Откритото при претърсванията показва мащаба. Иззети са компютърни конфигурации, мобилни устройства, флаш памети и карти на финансови институции и мобилни оператори. Разследващите са открили данни за нерегламентирано използване на лична и банкова информация, преводи на суми, фалшиви домейни, които имитират официални институции и куриерски компании, както и над 300 страници с телефонни номера и имейл адреси на жертви.

МВР съобщи и за десетки хиляди изпратени фишинг съобщения до потребители на мобилни приложения, както и за десетки установени жертви на този етап от проверката. Това вече изглежда като индустриален подход към измамата: списъци с контакти, фалшиви домейни, карти, преводи, подготвени сценарии и достатъчно голям обем, за да проработи дори при малък процент подведени хора.

Схемата не се е ограничавала до фалшиви глоби. Разследващите са открили и данни за смишинг съобщения за неполучени пратки от името на куриерски офиси. Сценарият се сменя, натискът остава същият: имате проблем, срокът тече, натиснете тук.

В изявление на МВР има и кратко изречение, което вдига залога: „В помощ на престъпната дейност е използван и изкуствен интелект“.

Официалната информация не уточнява как точно е използван AI. Това не позволява да се твърди, че той е писал съобщенията, създавал сайтовете или подбирал жертвите. Но посоката е ясна: подобни кампании стават по-лесни за производство. Текстове могат да се пренаписват бързо. Грешките изчезват. Фалшивите страници изглеждат по-убедително. Една схема може да бъде адаптирана за глоба, пратка, банкова проверка или административно уведомление за минути.

Това е по-опасното при смишинга. Той не се опитва да изглежда гениален. Опитва се да изглежда нормален.

Фалшивата глоба работи, защото глобите съществуват. Фалшивата пратка работи, защото хората чакат пратки. Фалшивото съобщение от институция работи, защото администрацията отдавна говори с гражданите през портали, SMS-и, имейли и линкове. Измамниците не измислят нов свят. Те паразитират върху този, в който вече живеем.

През юли МВР отново предупреди за измамни съобщения от името на „Пътна полиция“. В тях се твърдеше, че получателят има натрупани задължения по фишове или актове. Линковете водеха към фалшив сайт, който визуално копира Портала за електронни услуги на МВР или платформа за плащане, където се изисква лична или банкова информация.

Инструкцията на МВР е ясна: ведомството не изпраща такива съобщения от чуждестранни мобилни номера, а проверката на задължения трябва да се прави само през официалните канали.

В България вече има достатъчно натрупани навици хората да уреждат глоби, пратки, банкови операции и административни услуги през телефон и линк. Дигитализацията направи много неща по-лесни, но отвори и удобна пътека за измамниците: ако гражданинът очаква институцията да му пише онлайн, фалшивата институция вече има готов език, готов сценарий и готова причина да поиска действие.

Точно затова смишингът е толкова ефективен. Той атакува рефлекс. Потребителят не мисли за кибератака, когато вижда глоба, срок или пратка. Мисли как да приключи досаден проблем за две минути. При фалшивите глоби това е особено силно: никой не иска да пропусне срок, да натрупа лихви или да се занимава с администрация. Измамата работи, защото е поставена в правилния момент.

Европейската агенция за киберсигурност ENISA описва социалното инженерство като основен вход за атаки. В доклада си за заплахите през 2025 г. агенцията посочва, че фишингът и свързаните с него техники стоят зад около 60% от наблюдаваните случаи. Това е важният фон: атаките все по-често започват с човека, с линка, със съобщението, с обаждането и с фалшивата страница.

ENISA отчита и индустриализация на фишинга – готови комплекти за копиране на страници, автоматизирано разпространение на линкове и услуги, които позволяват на престъпници да имитират доверени брандове с все по-малко технически усилия. При такава среда фалшивата глоба с имитация на МВР не изглежда като изолирана българска странност, а като местна версия на много по-голям модел.

В международния National Cyber Security Index България е на 38-о място. Класацията следи дали държавите имат политики, институции, правила, технически капацитет и механизми за реакция при киберинциденти. Това дава контекст за институционалната готовност, но не казва дали отделният потребител или бизнес е реално защитен в момента, в който получи фалшив линк. Затова случаят с имитацията на МВР е важен: най-видимите атаки у нас вече използват същите механизми, които се виждат и в европейските доклади – имитация на институции, фалшиви домейни, кражба на данни и натиск за бърза реакция.

Държавата затяга и рамката. През 2026 г. бяха обнародвани промени в Закона за киберсигурност, свързани с въвеждането на европейските изисквания по NIS2. Те разширяват очакванията към повече организации и поставят по-силен акцент върху оценката на риска и докладването на инциденти.

Това няма да спре фалшив SMS само по себе си, но променя очакванията към институциите и бизнеса: киберсигурността вече е част от начина, по който една организация управлява услуги, доставчици, данни, достъпи и реакция при инцидент.

За гражданите изводът е кратък: никой линк в SMS не трябва да бъде приеман за каса на държавата. За бизнеса проблемът е по-широк.

Същата измама може да влезе през фирмен телефон. През служебен имейл. През устройство, което човек използва едновременно за лични плащания и достъп до вътрешни системи. Един служител вижда „глоба“, „пратка“ или „задължение“, въвежда данни във фалшив сайт и за него всичко приключва с притеснение. За компанията това може да е началото на инцидент: компрометиран акаунт, заразено устройство, изтекли данни, достъп до вътрешна комуникация или опит за плащане.

Колко устройства имат достъп до фирмените системи? Кои акаунти могат да одобряват плащания? Какво се случва, ако служител въведе парола в копие на официален сайт? Може ли компанията да засече връзка към подозрителен домейн? Има ли кой да реагира, ако такъв клик вече е направен?

Тук решенията за киберсигурност на A1 стигат до практичната част на проблема. Фокусът е техническият слой между измамата и реалната щета: защита на крайните устройства, наблюдение на мрежовия трафик, контрол върху достъпите, откриване на уязвимости, регулярни Pen Test проверки, 24/7 мониторинг от оперативен център за сигурност и план за действие при инцидент. Именно тези мерки решават дали един клик ще остане грешка, или ще стане пробив.

Фалшивата глоба е удобен вход към темата, защото е разбираема. Всеки шофьор може да си представи как се сепва от такъв SMS. Но зад тази измама вече стои цяла работилница: домейни, телефони, имейли, банкови данни, преводи, чуждестранни номера, фалшиви институции и AI инструменти, които свалят цената на мащаба.

Смишингът винаги е разчитал на импулса. Отвори. Провери. Плати. Потвърди. Въведи.

Затова защитата трябва да започва преди паниката. Преди служителят да натисне. Преди данните да бъдат въведени. Преди фалшивият сайт да се превърне в реален инцидент.

Една глоба може да е фалшива. Щетата след нея – напълно истинска.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google