В края на 19-и и началото на 20-и век светът на бизнеса е преобладаващо мъжки. Това важи и за България, която в годините след Освобождението от османско управление полага усилия да изгради собствена индустрия и да модернизира икономиката си. 

Сред малкото дами, които изиграват ролята на пионери в изграждането на новата българска промишленост, е Савка Тошева от град Враца, която създава първата копринена фабрика в града.

Отглеждането на копринени буби има богата история във Враца още от времето на Османската империя. Благодарение на тази традиция, градът успява да се утвърди като център на копринарската промишленост и след Освобождението.

През 1936 г. в цялата страна има общо 11 фабрики за копринени изделия, като пет от тях са именно във Враца. През 1896 г. се открива Демонстративна бубарница в града, а през 1903 г. към нея е създадено и първото училище по копринарство и тъкачница за копринени платове у нас.

Началото 

Савка Тошева е родена във Враца през 1885 г. Тя е дъщеря на Никола Пърпов, от когото по всяка вероятност е наследила усета си към предприемачеството и иновациите.

Баща ѝ изработва един от първите български файтони, а по-късно изобретява и т. нар. "врачански долап" - усъвършенстван инструмент за ръчно точене на коприна, който впоследсвие започва да се използва масово в цялата страна. 

Савка започва своята професионална кариера в копринарството още като ученичка именно благодарение на изобретенията на Никола Пърпов. Тя изработва различни изделия за бита и през 1903 г. когато е едва на 18 години, поставя началото на първата копринена фабрика във Враца.

С технолгичната подкрепа от страна на баща ѝ тя успява значително да повиши производителността и качеството, благодарение на което поръчките за нейните стоки бързо се увеличават. 

Развитието на бизнеса 

По-късно Савка и нейният съпруг Доно Тошев полагат усилия за разширяване на производството, като търсят нови пазари в страната и в чужбина. 

Стопанският климат в България по това време е благоприятен за бизнеса, тъй като текстилната индустрия е подкрепена със Закона за митническите тарифи.

В периода от 1925 до 1929 г. съществува безмитен внос на машини, горива и сурови материали, което е добра възможност за текстилните фабрики да внесат качествено оборудване от чужбина. 

Освен развитието на фабриката, Савка Тошева е отдадена и на четирите си деца - Анани, Мария, Васил и Светослав. По-късно и те се включват в развитието на фабриката, като особени заслуги за нейния разцвет има първородният син на семейството Анани. 

Той е роден през 1911 г., завършва Текстилен техникум в Сливен, а след това заминава за Швейцария, за да учи текстилно инженерство.

Той дори получава предложение за откриване на филиал на врачанската фабрика в Швейцария, но тези планове така и не се осъществяват заради усложняването на политическата ситуация в Европа преди Първата световна война. 

Анани Тошев въвежда много иновации в производството на копринени изделия, с които успява да постигне цялостен цикъл на производството и по-висока конкурентоспособност.

Фабриката била и енергийно независима, тъй като разполагала със собствен резервен двигател, който се включвал при нужда. 

Качеството на произведените копринени тъкани, създавани по дизайн на Анани Тошев, е признато и от търговските партньори на фирмата в Австрия, Германия, Франция и Швейцария. 

По случай 100-годишния юбилей на българската индустрия Цар Борис III награждава Савка Тошева с дамски орден за граждански заслуги II степен, като тя е едва втората жена в България, удостоена с тази чест.

По време на разцвета на копринената фабрика във Враца в нея работят над 120 души, за които има осигурени помещения за хранене и за почивка. 

Национализацията на фабриката и съдбата на семейство Тошеви 

През 1947 г., с установяването на диктатурата на Българската комунистическа партия, копринената фабрика във Враца е национализирана и продължава работа като държавно предприятие. 

Имуществото на Савка Тошева и нейното семейство е отнето, а самата тя е осъдена и прекарва около година в сливенския затвор. Синовете ѝ Анани и Васил са изпратени в концлагера в Белене, като единствено по-малкият им брат Светослав избягва репресиите заради заболяване. 

Основателката на първата копринена фабрика във Враца умира през 1971 г., а нейният син Анани Тошев успява да запази своя занаят дори и по времето на социализма, изработвайки различни изделия от вълна и памук.

Той доживява 93-годишна възраст и става свидетел на демократичните промени в България след 1989 г. Умира във Враца през 2004 г. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !