• Регионалният исторически музей във Враца отбелязва 130 години от създаването на първата в България опитна станция по бубарство.
  • Събитието ще припомни славното минало на отрасъла, когато страната е била лидер в Европа по производство на пашкули и коприна, както и причините за последвалия драстичен спад.
  • Днес единствено Научният център по бубарство във Враца поддържа традицията, разполагайки с богата колекция от генетични ресурси.

В Регионалния исторически музей (РИМ) във Враца ще бъдат отбелязани 130 години от създаването на първата в България опитна станция по бубарство. Това съобщи за БТА Мая Антова, уредник в отдел „Нова история“ в музея.

Събитието ще започне в 17:00 часа в двора на Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански“. Посетителите ще имат възможност да разгледат мобилната изложба „Свила свети като слънце“, както и постоянната експозиция, посветена на историята на бубарството и копринарството във Врачанския регион.

Златните години на българското бубарство

Бубарството в България води началото си още от Средновековието, но достига своя връх през XIX и първата половина на XX век.

Според данни на Научния център по бубарство – Враца, към 1990 г. страната ни е била на първо място в Европа и сред водещите в света по производство на пашкули и естествена коприна.

По това време в България са функционирали една свилоточна фабрика в Хасково и няколко копринотъкачни фабрики в Русе, София, Карлово, Свиленград и Враца. Те са преработвали годишно около 1 500 000 кг сурови пашкули, произведени в страната.

Причините за упадъка на отрасъла

Драстичният спад в производството на пашкули след 1990 г. се дължи на няколко основни причини. Една от главните е спирането на държавните субсидии, които дотогава са стимулирали развитието на бубарството, покривайки около 90% от себестойността на сухите пашкули.

Други ключови фактори за упадъка са:
Загуба на пазари: България губи предишните си пазари и не успява да намери нови за реализация на продукцията.
Външна конкуренция: Сравнително високата себестойност на българската коприна я прави неконкурентна спрямо производството в Китай, Бразилия и Виетнам.
Приватизация: Приватизацията на дружествата, занимаващи се с изкупуване и преработка на пашкули, се оказва с особено негативен ефект, тъй като новите частни собственици на практика спират тази дейност.

Зимовник за съхранение на бубено семе; ©Научен център по бубарство - Враца
Зимовник за съхранение на бубено семе; ©Научен център по бубарство - Враца

Научният център по бубарство днес

В наши дни Научният център по бубарство във Враца е единствената институция, която поддържа отрасъла. Той разполага с едни от най-богатите в света генетични ресурси при черницата и копринената пеперуда.

Генофондът на черницата включва над 140 сорта от местен и чуждестранен произход, включително от Италия, Китай, Япония, Румъния, Египет и други.

От 2000 г. насам Опитната станция организира отглеждането на буби основно за нуждите на семепроизводството, но също така и за производство на сурова коприна, прежда и готови плетени изделия. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !