Мнозина мечтаят да се заемат с проект за ремонт, на нещо, което да трансформират и направят свое.

Но за един бивш собственик на софтуерна компания, възможността да възкреси изоставена наполеонова крепост от 19-и век донася със себе си повече предизвикателства, отколкото някога е очаквал.

52-годишният Майк Конър купува остров Торн близо до Милфорд Хейвън в графство Пембрукшир за 555 000 паунда (642 000 евро) през май 2017 г.

Сградата, която беше известна с организираните там партитата си от предишен собственик, била празна от 17 години. На Конър му отнема около година, за да я приведе в обитаемо състояние.

Историческата сграда, която в момента разполага с 40 легла, четири самостоятелни бани и собствен нощен клуб, изминава дълъг път от липсата на течаща вода и е отново на пазара с продажна цена от 3 милиона паунда (3.47 млн. евро).

„Мнозина го описват като криза на средната възраст“, шегува се Конър.

„Наистина не знаех с какво се захващам.“

С богатата си история, крепостта, която е с капацитет за 100 души, първоначално е построена през 50-те години на 19-ти век, за да защитава оживеното пристанище Милфорд Хейвън от френски военноморски атаки.

Първоначалното предложение за укрепване на острова е направено през 1817 г., но то е осъществено едва след 1852 г.

Според уебсайта на острова, над входа му е издълбана дата от 1854 г.

През 1947 г. крепостта е превърната в хотел и е отдавана под наем за рождени дни, сватби и ергенски партита, преди да бъде продадена през 1999 г.

До 2001 г. сградата е закупена от хотелската група Von Essen, която възнамерява да похарчи 4 млн паунда (4.6 млн. евро), за да отвори отново хотела, оборудван с въжена линия, която да позволява достъп от континента.

Тя обаче е до голяма степен изоставена, когато Конър закупува сградата, която е паметник на културата, а някога оживеният остров за партита е оставен да запустее.

„Нямаше електричество, вода и нищо необходимо за за връщане обратно“, казва той.

„Жена ми беше доста ядосана, когато за първи път казах, че съм купил острова. Тя каза, че ще остане едва, след като има тоалетна с казанче, което е доста разумно.“

Конър обаче не очаквал, че за това ще е необходимо прорязване на 5 метра скала, за да се стигне до помпата за биоразграждане, което в крайна сметка ще му струва 200 000 паунда (231 500 евро).

„Уелс разполага с абсолютно страхотни исторически сгради, някои от които са в наистина окаяно състояние“, казва Конър.

Целият процес по обновяване на остров Торн отнема близо пет години, като шестима мъже живеят на острова около четири години, докато работата продължава.

По-голяма част от оборудването е доставено с хеликоптер, казва Конър, процес, който той описва като „невероятно труден“ предвид местоположението му.

Той допълва, че набавянето на материали е било изключително трудно, но е било и предизвикателство за тези, които са се съгласили да работят по проекта и да живеят на място.

„Все още работя с повечето хора, които се присъединиха към проекта“, казва Конър.

Мъжете, работещи на острова, прекарвали периоди от по около две седмици там, покрити с прах и без да могат да се къпят.

„Те зареждаха телефоните си с генератор и трябваше да се потопят в морето, за да се измият. Животът беше труден“, казва Конър.

Той е завършил обучението си като учител по дизайн и технологии и казва, че процесът на проектиране е бил най-вълнуващ.

Конър казва, че не можел да повярва, че викторианците са могли да построят нещо толкова великолепно, което го вдъхновявало да продължи.

 „Хиляда мъже са работили по крепостта в продължение на две години, а тя е построена по същия начин като Стоунхендж.“

„Чувствах, че задачата ми е наистина да я модернизирам“, казва г-н Конър, допълвайки, че ремонтът е представлявал задача да се разбере как новото ще се съчетае със старото.

Островът е „виждал всичко“ - от партита с по 80 души до „пълно спокойствие“, според г-н Конър.

Без „съседи, на които да се пречи“, островът става домакин на собствен фестивал за 50-ия рожден ден на Конър.

„Хората, които идват за уикендa, се изненадват, когато им подавам плик за боклук и им казвам, че трябва да го вземат обратно с тях.“

„Времето спира на острова“, каза г-н Конър, добавяйки, че тъй като винаги нещо се случва, хората са склонни да оставят телефоните си.

Конър не живее на острова, но като основен изпълнител е прекарал много време там по време на ремонта.

Първоначално той разделял времето си между управлението на бизнеса си и ремонта, но преди две години продава софтуерната си компания.

По отношение на бъдещето на острова, Конър казва, че се надява новият му собственик да му се наслаждава толкова, колкото и той, но че мястото има и огромен потенциал да функционира като туристическа атракция или да бъде домакин на „най-невероятните рейв партита“.

Конър си представя, че мястото може да предлага „невероятно 24-часово преживяване“ с потенциал да побере около 800 души.

„Мисля, че това би било чудесно за Уелс, но не съм в тази индустрия и не знам как работи.“

„Ако островът генерира приходи, създава работни места и се самоиздържа, това би бил чудесен резултат.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !