На днешната дата 10 октомври през 1871 г. Чикаго е обхванат от пламъци. Пожарът избухва два дни по-рано в плевня в южната част на града, като впоследствие се разпространява, взима над 30 жертви, унищожава по-голямата част от сградите и оставя 100 000 души без жилища. 

Пожарът е истинска социална катастрофа за Чикаго, но в същото време мащабните усилия за възстановяването на града се оказват двигател, който го превръща в един от най-развитите индустриални центрове в Америка. 

След потушаването на огнената стихия на 10 октомври 1871 г. градската управа променя изцяло философията си за строителството на сгради и слага началото на цяла архитектурна школа, която, в крайна сметка, създава и първите небостъргачи в света. 

Как избухва Големият пожар в Чикаго през октомври 1871 г.? 

Лятото на 1871 г. в Северна Америка е изключително горещо. В Чикаго пада много малко дъжд и градът страда от тежка суша. Пожарите са често срещано явление благодарение на ветровете, сухите условия и факта, че по-голямата част от постройките са направени от дърво.   

Големият пожар избухва вечерта на 8 октомври 1871 г. в хамбар, собственост на Патрик и Катрин О'Лиъри, но точната причина за него остава загадка до ден днешен.

Малко след началото на пожара в един от местните вестници се появява статия, в която пише, че той е започнал, когато кравата на г-жа О'Лиъри ритнала газов фенер, подпалвайки купите със сено.

Тази легенда се разпространява мълниеносно и е активна до ден днешен, въпреки че репортерът Майкъл Ахърн, написал историята, признава през 1893 г., че е я измислил, просто за да продаде повече вестници.

От хамбара в югозападната част на града огънят се разпространява на север и изток, в сърцето на бизнес района на Чикаго. Дъждът потушава огъня след повече от денонощие, но дотогава той успява да изпепели площ с дължина 6.5 километра и ширина 1.5 километра.

Пожарът унищожава 17 500 сгради и улици с дължина 120 километра. Един от всеки трима жители на Чикаго остава бездомен. След бедствието са открити само 120 тела на загинали, но се смята, че общият брой на жертвите е над 300. 

Последствията от пожара

Пожарът унищожава бизнес района на града, но складовете и месокомбинатите в южната част остават почти незасегнати. Чикаго, който става известен като „Кланицата на света“, преработва повече месо, отколкото което и да било друго място на планетата по онова време.

Повечето от кейовете, складовете за дървен материал и мелниците по река Чикаго оцеляват, както и две трети от зърнохранилищата в западната част. Индустриите, свързани със селското стопанство и търговията, поддържат финансите на града стабилни и осигуряват работа на хиляди хора.

Запазени са и почти всички железопътни линии, което позволява получаването на пратки с помощи от цялата страна и от целия свят.

Даренията от книги, събрани в Англия, стават част от първата безплатна обществена библиотека в Чикаго, която отваря врати на 1 януари 1873 г. Първоначалната ѝ сграда се помещава в резервоар за вода на улица LaSalle, който оцелява след пожара.

Възстановяването на града 

Възстановяването на Чикаго започва веднага след големия пожар. Строителството на някои от новите сгради започва още преди архитектите и инженерите да са завършили проектите за тях.

Месец след пожара Джоузеф Медил е избран за кмет, след като обещава да въведе по-строги строителни и противопожарни правила. Победата му може да се дължи и на факта, че повечето от протоколите за гласуване в града са унищожени в пожара, така че е почти невъзможно да се попречи на хората да не гласуват повече от веднъж.

След пожара са приети нови закони, изискващи новите сгради да бъдат построени с огнеупорни материали, като тухли, камък, мрамор и варовик. Тези строителни материали, много по-скъпи от дървото, се държат заедно от лепкава и здрава субстанция, наречена хоросан.  

Много от бедните жители на Чикаго обаче не могат да си позволят покупката на огнеупорни материали или квалифицирани зидари, които да възстановят домовете им. Освен това мнозина не могат да си позволят и застраховка срещу пожар. 

Преди пожара много хора имали застраховки, но полиците им били изгорени от стихията. Без средства да възстановят или застраховат имуществото си, хиляди хора и малки фирми са принудени да напуснат Чикаго.

Въпреки това, огромните инвестиции, които се насочват към възстановяването на града след пожара, предизвикват истински икономически бум.  Непосредствено преди пожара населението на Чикаго е приблизително 324 000 души, а в рамките на девет години след това градът вече има около 500 000 жители на Чикаго.

До 1890 г. той се превръща в основен икономически и транспортен център с приблизително население от над 1 милион души. По това време в САЩ само Ню Йорк има по-голямо население.

През 1893 г. Чикаго става домакин на Световното индустриално изложение, посетена от около 27.5 милиона души. То е организирано по повод 400-ата годишнина от стъпването на Христофор Колумб на американския бряг.

Сред посетителите е и българският писател Алеко Константинов, който публикува пътепис за това свое пътешествие, озаглавен "До Чикаго и назад". 

Чикагската архитектурна школа 

Архитектите в Чикаго се опитват да отговорят на изискванията на тогавашните бизнесмени, които предпочитали по-обикновените сгради, защото поставянето на красиви орнаменти струвало повече пари.

Този нов рационализиран стил става известен като Чикагска архитектурна архитектура. Уилям Ле Барон Джени, Даниел Бърнам, Джон У. Рут, Луис Съливан и Данкмар Адлер са едни от най-известните нейни представители.

Изграждането на сградата Home Insurance е добър пример за това как архитектите на Чикагската школа работят в сътрудничество с бизнеса, за да формират нов стил в строителството.

Когато New York Home Insurance Company мести бизнеса си в Чикаго, те предизвикат архитектурната общност да излезе с дизайн, който да осигури естествена светлина във всички части на сградата. Уилям Льо Барон Джени предлага решение - стомана, по-лека и по-здрава от желязото, която да се използва на горните етажи.

Сградата на Home Insurance на улица LaSalle е първата, която използва стоманена рамка като носеща конструкция. Тя позволява да се изградят повече големи прозорци от всяка страна на сградата.

Преградите между офисите са от тухла и теракота. Построена през 1884 г., Home Insurance Building се смята за първия небостъргач в света.

През 1956 г. Чикагската пожарна академия е построена на мястото, където някога е била плевнята на семейство О'Лиъри. Училището обучава нови пожарникари до ден днешен. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !