Ако потребителите са наясно какво представлява средната пазарна цена на търсените от тях стоки, това може да ги предпази не само от фиктивни намаления и неизгодни сделки при кампаниите Черен петък, но и от купуването на фалшиви продукти.

Това каза в предаването „Денят започва“ по БНТ създателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова.

Експертът цитира данни от актуален доклад на Европейската комисия, според който през миналата година на границата на Европейския съюз са заловени близо 140 милиона фалшиви артикула, а общата им стойност от 2.7 милиарда евро е рекорд за последните 12 години.

Изследователски експеримент на „Ние, потребителите“ пък е показал, че обикновено най-търсените стоки не попадат в кампаниите за намаление. Според Руменова:

„Един месец преди Черния петък направих екранни снимки на предлаганите от няколко електронни магазина за техника телефони, таблети, телевизори. Оказа се, че изведените на първа страница артикули - като препоръчвани от търговеца и като най-търсени от потребителите, изобщо не фигурират в неговата вече течащата към настоящия момент кампания за Черен петък. Това потвърждава хипотезата, че обикновено в тези кампании се предлагат стоки, които са по-малко търсени и с по-лоши характеристики.“

„Различни проучвания сред възползващите се от Черния петък потребители показват, че голяма част от тях се разкайват от покупката си, защото тя е била резултат от импулс. В едно последно изследване на тази тема 76% от респондентите споделят, че съжаляват за дадените от тях пари", посочи експертът.

"Привлечени от високия процент отстъпка, те са посетили магазина, видели са намаление на много малък брой от предлаганите за продажба стоки и накрая са си купили друго нещо, което изобщо не е намалено или отбивът от цената е значително по-малък“, разказа още тя по повод въпрос как тази масова психоза влияе на равносметката, когато по-късно поставим чертата.

Руменова потвърди, че при обявяване на намаление търговецът следва да посочи и периода на кампанията, като уточни, че той не може да е по-кратък от един работен ден и по-дълъг от 30 дни.

Габриела Руменова призова електронните търговци в навечерието на по-активното пазаруване да ревизират договорите си със своите доставчици и с куриерските служби, както и информацията към потребителите за сроковете за доставка.

„Ако считат, че няма да се справят – дали защото няма да пристигнат при тях стоките и после да ги изпратят до клиентите им навреме, или защото спедиторските фирми ще са по-натоварени, да информират предварително потребителите, тъй като за тях е важно кога ще си получат стоките“.

При забавяне при доставката на онлайн покупка отговорен е търговецът и той не може да ни препраща към куриерската служба, тъй като нашите отношения са с него, добави експертът по потребителски права.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google