Голямата депресия остава в историята като най-дълбокото и най-продължително икономическо свиване в историята на САЩ, а според мнозина икономисти и историци – и най-катастрофалното икономическо събитие на XX век.

Периодът на опустошителна рецесия започва със срива на фондовия пазар в САЩ през 1929 г. и продължава до 1941 г., когато страната влиза във Втората световна война.

Какво предизвика Голямата депресия?

Трудно е да се посочи една причина за Голямата депресия, но експертите са съгласни, че комбинация от няколко фактора води до този период на икономически упадък. Сред тях са борсовият срив от 1929 г., придържането към златния стандарт, спадът в кредитирането, въвеждането на високи мита и последвалите банкови паники.

Ключова роля изиграва и рестриктивната парична политика на Федералния резерв (Фед), който по онова време е сравнително млада институция.

Периодът е белязан от няколко ключови икономически сътресения:

  • Борсовият крах от 1929 г.
  • Банковите паники през 1930 и 1931 г.
  • Митническият закон „Смут-Хоули“, който срива световната търговия.

Сривът на фондовия пазар през 1929 г.

През 20-те години на XX век, известни като „Ревящите двайсет“, американската икономика расте бурно след кратката депресия от 1920–1921 г. Американската общественост открива фондовия пазар и масово се насочва към инвестиции, обхваната от спекулативна еуфория. Свободното парично предлагане и високите нива на търговия с маржин кредити подхранват безпрецедентен ръст в цените на активите.

В навечерието на октомври 1929 г. индексът Dow Jones Industrial Average нараства с 500% само за пет години. Балонът на Нюйоркската фондова борса (NYSE) се пука драматично на 24 октомври 1929 г. – ден, останал в историята като „Черния четвъртък“. След кратко възстановяване следват „Черният понеделник“ (28 октомври) и „Черният вторник“ (29 октомври), когато Dow Jones се срива с над 20% само за два дни. В крайна сметка пазарът губи почти 90% от стойността си спрямо върха от 1929 г.

Последиците бързо се пренасят отвъд Атлантика и предизвикват финансови кризи в Европа, включително фалита на най-голямата австрийска банка – Boden-Kredit Anstalt.

Икономиката на САЩ в свободно падане

Сривът на борсата унищожава огромно номинално богатство – както корпоративно, така и лично – и тласка американската икономика към свободно падане. Безработицата в САЩ, която в началото на 1929 г. е едва 3.2%, скача до над 24% през 1933 г. Дори след безпрецедентните държавни интервенции на администрациите на президентите Хърбърт Хувър и Франклин Д. Рузвелт, безработицата остава над 18.9% през 1938 г.

Въпреки че борсовият крах отключва десетилетния икономически спад, повечето историци и икономисти са съгласни, че той сам по себе си не е причината за Голямата депресия, нито обяснява защо кризата е толкова дълбока и продължителна.

Грешките на Федералния резерв

Според монетаристи като Милтън Фридман, чието мнение по-късно е признато и от бившия председател на Фед Бен Бернанке, сравнително новият Федерален резерв управлява неправилно паричното предлагане преди и след краха.

Преди кризата Фед позволява значително парично разширяване. Между 1921 и 1928 г. общото парично предлагане нараства с 61.8%, а лихвите са поддържани ниски. Голяма част от тази излишна ликвидност надува балоните на фондовия пазар и пазара на недвижими имоти.

След спукването на балоните обаче Фед предприема обратния курс – намалява паричното предлагане с близо една трета. Това създава тежки ликвидни проблеми за много банки и унищожава надеждите за бързо възстановяване. Вместо да инжектира ликвидност в системата, за да спре банковите фалити, както би се очаквало от централна банка, Фед наблюдава как хиляди банки фалират.

Както отбелязва Бен Бернанке, преди създаването на Федералния резерв банковите паники обикновено са били овладявани в рамките на седмици, тъй като големи частни финансисти като Дж. П. Морган са се намесвали, за да стабилизират системата.

След 1929 г. обаче пазарът вече е твърде голям за индивидуални усилия и само Федералният резерв има ресурсите да подкрепи финансовата система, но не го прави. Тази политика, заедно със срива на финансовия сектор, води до дефлация и допълнително задълбочава депресията. Едва Втората световна война, която създава нови международни търговски канали, помага на страната да се възстанови напълно.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !