Индексът на потребителските цени измерва месечната промяна в ценовите равнища на различни стоки.

Всеки продукт в т. нар. "потребителска кошница" има собствено "тегло", което зависи от това какъв дял от потреблението заема. 

Индексът на потребителските цени се приема като един от най-точните измерители на инфлацията.

В България той се изчислява всеки месец от Националния статистически институт, а на ниво Европейски съюз се прилага хармонизирана формула за изчисление, която дава възможност за сравнение на показателите на отделните държави членки.

Този европейски индикатор е известен и като хармонизиран индекс на потребителските цени. 

Какво включва индексът на потребителските цени? 

Индексът на потребителските цени е базиран на четири основни статистически извадки

  • Потребителска кошница - извадка от стоки и услуги, потребявани от домакинствата, чийто цени се регистрират при изчислението на индекса.
  • Извадка от населените места, в които се наблюдават цените на стоките и услугите от потребителската кошница.
  • Точки на наблюдение - извадка от магазини, ателиета, ресторанти, кафенета и други търговски обекти в населените места.
  • Регистрирани цени - извадка от цени на съответните стоки и услуги в точките на наблюдение.

В общия индекс на потребителските цени влизат 853 стоки и услуги, като цените им се наблюдават в 6400 търговски обекта из цялата страна. 

НСИ изчислява и инфлационен индекс за т. нар. "малка кошница", която включва само продукти от първа необходимост. Те са основна част от потреблението на домакинствата с най-ниски доходи. В нея влизат 208 стоки и услуги. 

Броят и структурата на наблюдаваните търговски обекти се определят така, че да се осигури оптимален брой регистрации, които са достатъчни за формиране на представително проучване за движението на цените на всяка от наблюдаваните стоки и услуги. 

Защо индексът на потребителските цени е един от най-важните икономически индикатори? 

ИПЦ е основният измерител на инфлацията, който се използва от икономистите и анализаторите.

Той дава важна информация за тенденциите в изменението на цените, което, от своя страна, е един от основните фактори, влияещи върху потреблението, икономическия растеж и качеството на живот. 

В България действа системата на валутен борд, което означава, че Българската народна банка не провежда собствена парична политика, но в повечето развити икономики поддържането на определена инфлационна цел е основната задача на централните банкери.

По тази причина инфлационните измерители са основният критерий, на база на който те взимат решения за повишаване, намаляване или запазване на основния лихвен процент. 

Инфлацията се използва и като "коригиращ" компонент в изчисляването на други индикатори, например инвестиционната доходност.

Ако даден актив носи номинална доходност от 10%, а инфлацията е на ниво от 6%, то т. нар. "реална доходност" на този актив е равна на номиналната, коригирана с инфлацията, т. е. 4%. 

Кога започват да се изчисляват първите потребителски ценови индекси? 

Опитите да се измери правилно инфлацията започват още в началото на миналия 20 век.

През 1914 г. британското правителство изчислява „индекс на разходите за живот на работническата класа“, в опит да постигне максимално адекватна корекция на заплатите по време на Първата световна война, когато много стоки и услуги рязко поскъпват. 

Американското Бюро по трудова статистика публикува измервания на инфлацията за 32 града през 1919 г., а през 1921 г. започва да изчислява и национален индекс. 

В България статистическото наблюдение на потребителските цени започва през май 1990 г. 

Един от проблемите при съставянето на т. нар. "потребителска кошница" е, че с времето тя се променя. Статистиците трябва да взимат предвид факта, че някои продукти изчезват, а на тяхно място се появяват други.

Типичен пример са наемите на видеокасети или MP3 плейърите, които допреди 20-30 години бяха сравнително често използвани услуги и продукти, докато днес вече ги няма. 

През 1947 г. официалният индекс на потребителските цени във Великобритания е включвал цената на устройство за изстискване на дрехите след пране. 

Другият фактор, който влияе върху потреблението, е заместването - ако даден продукт или услуга станат твърде скъпи, те могат да бъдат заместени от други.

Например, ако цената на свинското месо се повиши рязко, потребителите могат да започнат да купуват повече пилешко или телешко, а това ще се отрази в съответното им тегло в потребителската кошница. 

Така че с времето индексът на потребителските цени се променя, с цел да е максимално близък до реалното потребление на домакинствата. 

Как можем да изчислим личната си инфлация? 

Колкото и да са точни статистическите наблюдения на потребителските цени, те все пак се отнасят за някаква стредностатистическа извадка. Потреблението на всеки отделен човек обаче може да се отклонява сериозно от тези средни стойности. 

На база на тази хипотеза съществува определението за т. нар. "лична инфлация" - индекс на цените на стоките и услугите, които всеки отделен човек или домакинство купува в рамките на месеца.

Той се изчислява според реалното им "тегло" в неговите разходи, а не на база на това, което НСИ прилага като средно ниво за страната. 

Пресмятането на личната инфлация може да стане лесно с помощта на калкулатор, какъвто можете да откриете тук.

Той използва актуални стойности за годишното повишение (или понижение) на отделните групи от стоки и услуги, като единственото, което трябва да направите, за да сметнете нивото на личната си инфлация, е да попълните месечните си разходи по съответните пера. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !