През 2023 г. се очаква все още високата инфлация и покачването на лихвените проценти значително да ограничи потреблението и инвестиционната дейност в Европейския съюз и останалите развити икономики, като годишните темпове на икономическия растеж ще се забавят.

В България ръстът на БВП ще спадне до 1.8% спрямо регистрираните през 2022 г. 3.4%. Това се посочва в пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите.

Според експертите на институцията, постепенно подобрение на външната среда се очаква през 2024–2026 г., когато повишаването на доверието сред икономическите агенти ще подкрепи нарастването на потреблението на домакинствата и частните инвестиции.

В резултат, растежът на БВП ще бъде между 3 и 3.3%.

Инфлация 

От последното тримесечие на 2022 г. се наблюдава забавяне на инфлационните процеси в страната, свързано най-вече с тенденцията на намаление на международните цени на енергийните стоки и другите суровини, която се очаква да продължи и през следващите няколко години. 

Средногодишната инфлация, според хармонизирания индекс на потребителските цени, се очаква да се понижи от 13% през 2022 г. до 8.7% през 2023 г. През следващите години прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като цените на енергийните стоки ще отчитат спад. 

Компонентите на базисната инфлация ще имат водещ принос за повишението на общия инфлационен индекс. 

Средната цена на суровия петрол от сорта брент през 2023 г. се очаква да се понижи с почти 18%, до 82.20 долара за барел. През следващите години поевтиняването на суровината ще продължи до 70 долара през 2026 г.

Цените на природния газ за Европа се очаква да спаднат средно с 61% в доларово изражение през 2023 г. и да се стабилизират на това ниво през 2024 г., след което отново да отчетат понижение през следващите две години.

През 2023 г. се предвижда цените на неенергийните суровини да спаднат средно с 10.6% в доларово изражение, като спадът им ще се запази до края на прогнозния хоризонт, но със забавящ се темп. 

Заетост и заплати

От министерството припомнят, че през 2022 г. броят на заетите лица нарасна с 1.3% след отпадането на всички ограничителни мерки срещу COVID-19.

Този темп ще се забави до 0.4% през 2023 г., в съответствие с очакванията за цялостно ограничаване на икономическата активност в страната, породено от предизвикателствата във външната среда.

Коефициентът на безработица за 2023 г. е оценен на 4.1%, като до края на прогнозния период се очаква да се понижи до 3.8%.

Основният аргумент за по-ниския растеж на заетостта спрямо предходната година е цялостното забавяне на ръста на българската икономика. Не се очаква украинските имигранти, потърсили убежище в страната, да окажат голямо влияние върху динамиката на заетостта, смятат от министерството.

Към края на март броят на украинците, останали в България, е под 50 00 души, включително и малките деца.

След същественото повишение на трудовите възнаграждения с 18.4% през 2022 г., номиналният растеж на показателя ще се забави до 11.5% през 2023 г. в съответствие с очакваното забавяне на инфлационните процеси в страната, ограничаването на икономическата активност, както и планираното по-слабо увеличение на разходите за труд в публичния сектор. 

Нарастването на доходите ще остане относително високо и през 2024 г., след което ще започне да се забавя с по-големи стъпки, прогнозират от финансовото министерство.

Външна търговия и платежен баланс

През прогнозния период се очаква запазване на устойчивата външна позиция на страната. Дефицитът по текущата сметка ще се запази без съществени изменения през 2023 г., след което ще се увеличи през 2024 г., движен основно от изпреварващото нарастване на вноса спрямо износа. 

През 2023 г. се очаква дефицитът по текущата сметка да остане около 0.7% от БВП, без значителни изменения при отделните компоненти.  

В следващите години той ще продължи да се увеличава, като към края на периода се очаква балансът да е отрицателен в размер на около 2% от брутния вътрешен продукт. 

Търговският дефицит ще се повиши в стойностно изражение, но ще има подобрение, като относителен дял, поради по-силното номинално нарастване на БВП.

Очакваното забавяне на икономическата активност в основните ни партньори и низходящата динамика в цените ще се отрази и в по-ниски растежи на приходите от туристически и транспортни услуги, посочват от финансовото министерство. 

Кредитен пазар

Кредитът за частния сектор нарасна с 12.7% през 2022 г. в резултат на силно търсене на заемни ресурси от страна на предприятията и домакинствата.

Темпът на кредитиране остана сравнително висок и в началото на 2023 г., но до края на годината се очаква да се забави успоредно с по-ниския икономически растеж, а ръстът на вземанията от неправителствения сектор да достигне 9%. 

До края на прогнозния период корпоративното кредитиране ще остане относително стабилно, повлияно както от изпълнението на Плана за нъзстановяване и устойчивост, така и от ускоряващото се нарастване на частните инвестиции. 

От своя страна, вземанията от домакинства ще се забавят през целия период. Вземанията от неправителствения сектор в края на 2026 г. ще нараснат с 8.2%.

Какви са рисковете?

В прогнозата на финансовото министерство се посочва още, че е изготвен и алтернативен макроикономически сценарий, отчитащ потенциалните икономически рискове. В него се разглежда вариант на по-слабо външно търсене и по-голямо понижение на международните цени на суровините.

В резултат от направената симулация и използваните допускания, растежът на БВП би бил по-нисък спрямо основния сценарий през 2023 и 2024 г., след което леко ще се повиши. 

Нивото на БВП по постоянни цени в алтернативния сценарий ще остане по-ниско спрямо базовия до края на прогнозния период.

Инфлацията леко ще се повиши през 2023 г. в резултат на обезценяването на еврото спрямо долара, но ще остане по-ниска спрямо базовия сценарий в периода 2024–2026 г. 

Рисковете по отношение на прогнозата за инфлацията се свързват главно с очакваната динамика на цените на международно търгуваните суровини и най-вече на енергийните стоки, както и повишението на разходите за труд в икономиката.

Това би било предпоставка за по-висока инфлация от прогнозираната в средносрочен план.

В същото време, има и редица рискове в положителна посока, посочват от финансовото министерство.

През първото тримесечие на 2023 г. показателите за нагласите на икономическите агенти отчитат съществено подобрение на оценките и очакванията за развитието в еврозоната и в други големи икономики.

В тази връзка е възможно през текущата годината при търговските ни партньори да се реализира по-висок растеж от очаквания, което би се отразило положително на износа и икономическата динамика в страната.

През втората половина на 2022 г. беше отчетен значителен спад на износа на зърнени и маслодайни култури от България. През 2023 г. потенциалните по-благоприятни условия за външна търговия и по-добрата реколта биха подкрепили значително растежа на износа на стоки от тази група.

През 2022 г., в среда на повишаваща се инфлация, потреблението на домакинствата беше устойчиво в България. Регистрираният растеж беше по-висок от очаквания и ако тази тенденция продължи и през 2023 г., може да се наблюдава по-голямо нарастване на БВП. 

Освен това, покупателната способност на домакинствата може да бъде по-висока при намаляване на инфлацията и вследствие на по-бавно пренасяне на по-високите лихвени проценти в еврозоната върху кредитите на домакинствата.

Инвестиционната активност също може да се подобри при намаляване на несигурността и преориентиране на разходите на фирмите от такива за преодоляване на шокове към планирани разходи по дългосрочни инвестиционни програми, прогнозират от министерството. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !