Трябва да се мисли за дългосрочно решение, в което да се смени системата на обновяване на многофамилните жилища в България. В момента това ставаше изцяло с публичен ресурс, но по този начин резултатите са много ограничени и достигат до много малък брой хора. 

Това коментира в ефира на Дарик радио Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, по повод националните програми за саниране на жилищни имоти. 

Как е решен въпросът в останалите европейски държави?

Според Цанев, в останалите източноевропейски държави този проблем, до голяма степен, е решен, като същите механизми могат да бъдат приложени и у нас, при наличието на достатъчно политическа воля. 

"Решението е да се включи самоучастие във финансирането от страна на собствениците, като им се предоставят ясни работещи правила и атрактивни условия.

В Братислава, например, с помощта на програма, която действа от 2005 г. и почти не дава грантове, а само безлихвени кредити, 90% от сградите са обновени", коментира Цанев. 

Той уточни, че на повечето места държавно финансиране за саниране на жилища се предвижда само за най-уязвимите домакинства, които нямат възможност да обслужват никакъв кредит. 

"Когато има ясни правила, всички по веригата се нагаждат към тях - потребителите свикват, че трябва да участват, бизнесът започва да предоставя конкуренти условия за строителните работи, а банките започват да предлагат атрактивни финансови инструменти за подобни проекти", обясни още изпълнителният директор на ЕнЕфект. 

Той добави, че и в България има градове, в които с помощта на грантовите програми бяха обновени голяма част от старите панелни блокове. В Бургас, например, 200 от 400 такива сгради вече са санирани и собствениците им веднага стават свидетели на ползите от това. 

Решение ли е "частичното" саниране? 

Драгомир Цанев коментира и проблема с т. нар. "частично саниране", когато собствениците на даден апартамент решават да го обновят и изолират отделно, без това да е направено за цялата сграда. 

По думите му, подобна практика е масова у нас и е свързана с два основни проблема. От една страна, обликът на сградите, а оттам и на цели квартали и градове, с влошава, тъй като подобни решения изглеждат като "кръпки".

От друга - чисто техническа гледна точка, те не са ефективни, тъй като ако един апартамент е саниран, а останалите около него не са, тъй отново търпи енергийни загуби, макар и в по-малък размер. 

Цанев обаче уточни, че в България в много случаи решенията на ниво етажна собственост са невъзможни и при липсата на други механизми, единствената възможност за собствениците, които искат да обновят своето жилище, е да действат самостоятелно. 

Но дори и в такива случаи, има възможност след това да се направи проект за цялостно обновяване на сградата.

За целта тя трябва да се изследва от специалист, който да изчисли каква част от нея вече е санирана и да изключи от общите части стойността на собствениците, които вече са направили разходите за своя сметка. 

Защо е важно сградите да имат технически паспорт? 

"Ако на една сграда е направено качествено обследване за енергийна ефективност и разполага с т. нар. паспорт и проект за обновяване, това намялава цената на самата строителна дейност след това.

Интелектуалният труд, вложен навреме, може да направи последващия реален проект много по-изгоден", обясни Цанев. 

Според него, именно в тази посока би трябвало да се насочи помощта към собствениците, а след това те да вложат собствени средства в самата реализация на санирането. 

Според изпълнителния директор на ЕнЕфект, именно такава е практиката в повечето европейски държави.

Но все пак, трябва да се има предвид, че в България, ако държавата поеме финансирането само на този етап от процеса, това няма да е достатъчно и затова трябва да се финансира и известна част от строително-монтажните дейности, но не повече от 50%. 

Какво трябва да знаят собствениците на една сграда, ако са решили да я обновят? 

Към момента, ако сдружението на етажната собственост разполага с технически паспорт на сградата и обследване за енергийна ефективност, то може да се обърне към съответната община и да заяви участие по програма за саниране. 

В момента действа такава, в която държавата финансира 80% от проекта, а останалите 20% идват от собствениците. Може да се договори и кредит от търговска банка - нещо, което вече е възможно и за сдружения на етажната собственост. 

Това самоучастие трябва да се докаже пред общината, след което тя входира тези документи по програмата. 

"Това вече се случва, като до момента са кандидатствали около 100 сгради. Срокът за собствениците изтича на 10 февруари, а на общините - на 16 февруари.

Проблемът обаче е, че липсваше информационна кампания от страна на държавните институции и хората не са запознати с възможностите на програмите", обясни Цанев. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !