Грантовите схеми, с които се финансираше санирането на многофамилните жилища в България през последните няколко години, приключват. В бъдеще ще трябва да се намерят други финансови инструменти, но те вече ще са базирани и на самоучастие от страна на собствениците на имотите. 

Това стана ясно по време на конференцията "Енергийната ефективност на сградния фонд: основа на устойчивия енергиен преход", организирана от Министерството на енергетиката и Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект с подкрепата на инициативата „Да обновим България“. 

Колко ще струва обновяването на сградния фонд?   

Според министъра на околната среда и водите Юлиян Попов, енергийното обновяване на старите жилищни сгради в България ще струва около 60 млрд. лева. Той обаче уточни, че ако се разчита на 100% държавно финансиране, сградният фонд " вечно ще остане в Народна република България".

Заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова заяви, че енергийната ефективност е основен приоритет за нейното ведомство и че вече е разработен проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., където този приоритет е ясно разписан. 

По думите ѝ, в момента се проектира и Националният декарбонизационен фонд, който ще е основният инструмент за изпълнение на националната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г.  

Какви реформи са необходими? 

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева каза, че предизвикателствата пред обновяването на сградния фонд не са свързани само с финансирането, но и с необходимостта от нормативно-административна реформа, както и с промяна в "културата на притежание", тоест мисленето на самите собственици за техните имоти.  

"Правата и отговорностите вървят ръка за ръка и това много добре се вижда в част от сградния фонд и от състоянието, в което е той", коментира Бонева по време на дискусията. 

Тя представи статистика, според която около 1.5 млн. жилища в България не са обитавани. Това са около половината от всички жилищни сгради в страната, които се намират основно в по-малките населени места. 

Тя допълни, че много от многофамилните жилища у нас са частично санирани, което е спестило на техните собственици значителни разходи за енергия, но това не решава цялостният проблем с огромния обем от работа, който предстои да се свърши. 

Ще се намери ли финансиране на енергийното обновяване на сградния фонд и какво представляват "зелените ипотеки"? 

Според Питър Суетман, изълнителен директор на консултантската компания Climate Strategy & Partners, ипотеките вече са стандартизиран финансов инструмент и са важна основа на кредитните отношения. 

Енергийните изисквания на сградите обаче в момента не са важна част от процеса по отпускане на ипотечни кредити от страна на повечето банки.

Той обаче уточни, че около 40% от 30-те най-големи банкови институции в Европейския съюз вече прилагат такива стандарти и тази практика тепърва ще се разширява с въвеждането на новите европейски директиви, отнасящи се до енергийната ефективност. 

Т. нар. "зелени ипотеки" се отпускат при по-добри условия за потребителите, когато са обезпечени с имоти с висок енергиен клас.  

Суетман посочи, че този тип ипотеки все още не са масова практика и че за да бъдат убедени 200 млн. европейци да участват в процеса по обновяване на жилищните сгради, трябва да се променят посланията към тях. 

"Не да се питат "Ще си обновите ли жилището?", а "Кога ще го обновите?". Те трябва да бъдат убедени, че рано или късно ще трябва да го направят", коментира експертът. 

По думите му, грантовете са проблем, защото много хора биха се възползвали от тях, но огромното мнозинство няма да успеят и това няма да е честно.

Какво предвиждат българските банки?  

Биляна Младенова - Милева, мениджър ESG стратегия в УниКредит Булбанк, коментира, че подобни "зелени ипотеки" вече съществуват и в България, но основният проблем е, че 90% от сградите у нас не са с достатъчно висок енергиен клас.

"В бъдеще очакваме това да се промени с въвеждането на новите изисквания към новото строителство. Надяваме се, че повечето нови сгради ще могат да покрият критериите за подобен тип финансови инструменти", коментира тя. 

Младенова изтъкна и че е много важно как ще бъдат уредени взаимоотношенията на банките със сдруженията за етажна собственост.

Тя припомни, че до момента основната възможност за финансиране на проекти за саниране си остава потребителският кредит, но за в бъдеще целта е да се изработят нови продукти, насочени към цялостни решения в областта на обновяването на сградния фонд.

Дочка Василева, директор "Проектна информация и финансиране" във Фонда на фондовете, коментира, че от 2015 г. финансовата ниституция има изграден капацитет и завършени финансови инструменти за енергийна ефективност, но до този момент те са били насочени основно към малките и средните предприятия. 

В момента се разработват нови инструменти, които да са подходящи и за жилищния фонд, но ресурсът, който е отделен за тази цел, в момента е ограничен. 

"Големият въпрос е дали банките ще са готови да отпускат кредити на сдружения на етажната собственост и какъв публичен ресурс ще е необходим, за да се поеме част от риска и новите финансови инструменти да бъдат достатъчно атрактивни на пазара", каза още Василева.