Европа е обхваната от ранна топлинна вълна, като Обединеното кралство преживява най-високите майски температури, откакто започва да се води статистика, а Франция активира националната си система за предупреждение за първи път през месец май, откакто беше въведена през 2004 г.

Тъй като тези условия все повече се превръщат в „новото нормално“, търсенето на охлаждане се увеличава.

В развиващите се икономики това означава силна зависимост от климатизацията. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ), в тези страни се очаква над 80% от прогнозираното търсене на електроенергия за охлаждане до 2050 г.

Но пиковете в използването на климатици водят до по-висока консумация на енергия, емисии на парникови газове и по-топъл въздух, особено в градовете, поради ефекта на градския топлинен остров.

Експерти настояват за алтернативни начини за охлаждане, включително избор на климатични агрегати с по-ниски емисии и по-стратегически дизайн на къщите.

Употребата на климатици ще се увеличи рязко по целия свят

Използването на електрически охладителни системи в домовете се увеличава, като броят на климатичните устройства в Европа се е увеличил повече от два пъти от 1990 г. насам.

МАЕ прогнозира, че до 2023 г. в ЕС ще бъдат инсталирани 130 милиона устройства и изчислява, че броят на устройствата на континента може да нарасне четворно до 2050 г.

Според доклад на МАЕ от 2025 г. климатиците в Югоизточна Азия се очаква да се увеличат девет пъти между 2020 и 2040 г.

В Индонезия по-специално се очаква делът на населението, което притежава климатик, да нарасне от 14% през 2023 г. до 85% до 2050 г., до голяма степен поради подобряване на жизнения стандарт.

Климатиците оказват „огромен натиск“ върху електрическите мрежи

Въпреки че увеличеният достъп до охладителни системи означава подобряване на качеството на живот за милиони хора и предотвратяване на смъртни случаи, свързани с топлината, това носи със себе си и редица предизвикателства за енергийната система, предупреждава МАЕ.

По време на топлинните вълни в началото на лятото на 2025 г., Франция, където притежанието на климатици е ниско, регистрира вечерен пик в потреблението на електроенергия, който беше с 25% над средното за извънсезонния период, съобщава агенцията. В Ню Йорк, където притежаването на климатици е високо, този пик е с 90% по-висок.

„Тези пикове, причинени от охлаждането, могат да изложат на риск достъпността и надеждността на електроенергията, особено ако не са въведени ефективни технологии за смекчаване на ефектите върху енергийните системи“, се казва в доклада на МАЕ.

Според агенцията, климатиците в момента са отговорни за емисиите на около един милиард тона CO2 годишно, от общо 37 милиарда тона, емитирани в световен мащаб.

Използваните в климатиците хидрофлуоровъглерод (HFC) и хидрохлорофлуоровъглерод (HCFC), също така задържат хиляди пъти повече топлина в атмосферата от CO2, което води до глобално затопляне.

Клара Камараса, експерт в МАЕ, обяснява, че климатизацията „може да окаже огромен натиск върху електрическите мрежи и да ускори емисиите на парникови газове, изостряйки климатичната криза“.

„Бързият растеж на изискванията за климатизация може да доведе до използването на неефективно, енергоемко оборудване“, допълва тя.

„Климатизацията също така често се нуждае от големи обеми вода, а някои климатици, с определени хладилни агенти, имат особено затоплящ потенциал, който е вреден и за озоновия слой.“

В градовете използването на климатици засилва ефекта на топлинния остров. Климатичните системи охлаждат сградите, като отделят топлина в градските райони, които я съхраняват и я освобождават отново, особено през нощта.

Промяната на навиците може значително да намали потреблението на енергия

За да се смекчат вредните ефекти от нарастващото използване на охлаждане, МАЕ казва, че подобряването на ефективността на климатичните агрегати може да служи като ключов краткосрочен подход.

В световен мащаб средностатистическият нов климатик, който се продава, е само на около половината от ефективността на най-добрите налични модели. Но по-ефективното оборудване не е задължително да струва повече.

Анализ на МАЕ в Югоизточна Азия и Латинска Америка показва, че за същата сума пари потребителите могат да закупят климатици с нива на ефективност, вариращи от 3 W/W (ватa консумирана електроенергия срещу вата произвеждана топлина) до над 6 W/W. Това е два пъти по-високо ниво на ефективност за същата първоначална цена.

Въпреки това, ефективността на оборудването е само част от решението. Потребителите могат значително да намалят консумацията на енергия, като зададат малко по-високи температури на климатиците си или като използват вентилатори заедно с климатика.

Участниците в проучване в Сингапур съобщават, че се чувстват еднакво или по-комфортно, когато климатиците са настроени на по-висока температура и се използват в комбинация с вентилатор.

Този подход използва много по-малко енергия: климатик със средна ефективност, настроен на 26°C в добре изолирана сграда в Сингапур, консумира около 30% по-малко енергия от такъв, настроен на 24°C.

Собствениците на жилища могат да се обърнат и към термопомпите въздух-въздух за охлаждане. Те могат да отвеждат топлината от вътрешността на дома ви навън, по много подобен процес на стандартните климатици. Това обаче означава, че те добавят топлина навън, повишавайки външната температура и по този начин се увеличава нуждата от повече охлаждане на закрито.

Въпреки това, когато се използват за отоплителни функции, те са по-енергийно ефективни и отделят по-малко емисии.

Интегриране на охлаждането в дизайна на сградите и градския дизайн

В по-голям мащаб дизайнът на сградите и градското планиране могат значително да повлияят на мащаба на нуждата от охлаждане, казват от МАЕ.

На ниво сграда, мерки като правилна изолация и външно засенчване могат да намалят нуждата от охлаждане на сградата с до 80%, докато пасивните техники за охлаждане, като естествената вентилация, могат да предложат бързо облекчение, понижавайки вътрешните температури с до 9°C.

Тъй като екстремните горещини стават все по-често срещани, преосмислянето на дизайна на градовете е също толкова важно. По време на горещата вълна през 2025 г. в Париж, например, нощните температури в градски парк са били с до 7°C по-ниски, отколкото в близките застроени райони, съобщава МАЕ.

Париж претърпя радикална трансформация през последните две десетилетия, тъй като градът се стреми да стане по-зелен. Според Международния съюз за опазване на природата (IUCN), от 2020 г. насам в Париж са засадени над 100 000 дървета, в това число 40 000 през зимата на 2023 г.

„Политиците сега трябва да вземат предвид по-голямото търсене на охлаждане, като възприемат широк, дългосрочен подход, който включва както справяне с ефективността на оборудването, така и интегриране на съображения за охлаждане в сградния и градския дизайн“, казват от агенцията.

Жителите могат също да използват климатизация в обществените сгради на града си – по-ефективна система за охлаждане, от която се възползват едновременно много хора.

Някои градове инсталират климатични убежища. В Испания се изгражда национална мрежа, която надгражда върху схеми, вече установени от регионалните правителства, включително в Каталуния, Страната на баските и Мурсия.

В Барселона вече има 400 климатични убежища, разположени в обществени сгради като библиотеки, музеи, спортни центрове и търговски центрове.

Тези пространства, които обикновено са климатизирани и оборудвани с места за сядане и безплатна вода, са предназначени да предпазват хора, които нямат ресурси у дома, за да се справят с високи температури – като възрастни хора, бебета и хора със съществуващи здравословни проблеми.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !