• Асоциацията на банките в България опровергава пет от най-разпространените твърдения за печалбите, таксите и лихвите в банковия сектор.
  • С помощта на данни от БНБ и европейски институции, от АББ внасят яснота по теми като ръста на печалбите, ролята на таксите и приноса на банките към икономиката на България.

Банковата печалба за миналата година е била 3.6 млрд. лева, като 1.8 млрд. лева от нея са дошли от такси. Това обяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова пред БНТ.

Според нея разходите за реализирането на приходите от банкови такси са значително по-ниски от самите приходи, което поставя въпроса за обосноваността на цените на банковите услуги:

"Ако бъдат намалени банковите такси, става дума за откриване и закриване на банкова сметка, за внасяне на пари, за различни удостоверения, теглене от банкомат и преводи, които в други държави са с нулева такса, например за данъци и битови сметки. Тук това натоварва много сериозно потребителите."

Темата за банковите печалби често е съпътствана от твърдения в публичното пространство, които невинаги отразяват цялата картина, посочиха пък от Асоциацията на банките в България (АББ).

За да внесе повече яснота и контекст в обществения разговор, организацията разглежда пет от най-разпространените от тях през призмата на фактите и данните.

Мит 1: Ръст на печалбите в банковия сектор от 588%

Според изчисления на АББ по данни на БНБ, през 2019 г. печалбата на банковия сектор е била 0.82 млрд. евро, а през 2025 г. достига 1.85 млрд. евро. Този ръст е далеч под твърденията за 588%.

От Асоциацията поясняват, че впечатлението за огромен ръст се създава при избора на кризисната 2020 г. за сравнение.

Тогава, вследствие на пандемията, печалбата на сектора отбелязва спад от 51% до 0.42 млрд. евро. Дори при съпоставка с тази извънредна година, увеличението до 1.85 млрд. евро е значително по-малко от 588%.

Темпът на нарастване на печалбата е в пълно съответствие с ръста на активите, капитала и кредитното портфолио, както и с макроикономически индикатори като БВП, които са се увеличили приблизително два пъти за периода 2019-2025 г.

Тези величини се повишават логично и пропорционално в съвкупност, отразявайки положителното развитие на икономиката в страната.

Мит 2: Таксите носят половината от печалбата на банките

Фактите показват, че приходите от банкови такси са част от нелихвения доход на банките. По данни на Европейския банков орган, средният му размер в ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП) е 28.6%.

За банковата система в България този показател е 19.5% – значително под средното за Европа и далеч под половината от приходите.

В този нелихвен доход се включват и други дейности като консултантски услуги, управление на активи, брокерски и попечителски услуги.

Следователно, таксите, които потребителите заплащат, представляват само малка част от тези 19.5%. Проучване на АББ от 2025 г. сочи, че преводите през дигитални канали са до 5.4 пъти по-евтини от тези на хартиен носител, а абонаментните пакети могат да намалят разходите за банково обслужване над 6 пъти.

Мит 3: 45% от печалбата на банките се изнася като дивидент

Данните на БНБ показват различна картина. Поради кризата, предизвикана от пандемията, в периода 2020-2022 г. на банките беше забранено да разпределят дивидент.

От 2018 г. насам инвестициите и реинвестициите, изразени в увеличение на собствения капитал на банките, надхвърлят 5.5 млрд. евро.

Тази сума представлява над 70% от реализираните за периода печалби. Това означава, че срещу всяко 1 евро печалба, 70 евроцента са инвестирани и реинвестирани обратно в икономиката на България.

банкомат, банка / Pexels
банкомат, банка / Pexels

Мит 4: Печалбите на банките идват от високи лихви

Въпреки че през 2022 г. лихвеният цикъл в световен мащаб се обърна и лихвите започнаха да се повишават, банките в България продължиха да ги понижават.

Според данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), ипотечните кредити у нас са сред най-достъпните в Европа.

Към края на първото полугодие на 2026 г. годишният процент на разходите (ГПР) за жилищни кредити в България е най-ниският в цялата еврозона – 2.75%. Лихвеният процент по новоотпуснатите ипотечни кредити е дори по-нисък – 2.41%.

Мит 5: Банките не допринасят достатъчно за обществото

Банковият сектор има съществен принос към икономиката и обществото, който често остава извън фокуса на публичния дебат. Сред ключовите приноси са:

  • Подкрепа по време на пандемията: В рамките на частния мораториум по кредитите бяха отложени плащания за над 5 млрд. евро, което позволи на клиентите да възстановят своята икономическа активност.
  • Присъединяване към еврозоната: Секторът беше водещ в усилията за приемането на еврото, като инвестира над 255 млн. евро собствени финансови, технологични и човешки ресурси за осигуряване на плавен преход.
  • Данъци и инвестиции: Банките са сред най-големите данъкоплатци, като от 2024 г. плащат с 50% по-висок данък спрямо други задължени лица. Те са и важен инвеститор в държавни ценни книжа (ДЦК), подпомагайки държавата да финансира своя дълг.

От АББ отбелязват, че именно обезценката на ДЦК в периода 2020-2022 г., която доведе до загуби от около 450 млн. евро, и последвалото възстановяване, също допринасят за привидната "свръхпечалба" при неправилно избран референтен период.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google