• При еднодневна обща стачка Германия би загубила €2.5 млрд., а Франция и Италия – над €1 млрд.
  • Загубите за Испания се оценяват на €930 млн., докато за българската икономика щетите биха възлезли на €64 млн., показва анализ на Euronews.

В навечерието на първата съвместна обща стачка в Испания от 2012 г. насам Euronews сравнява колко струва един ден на преустановена работа за икономиките на европейските държави.

Последният път, когато двата най-големи синдиката в Испания организираха обща национална стачка – през ноември 2012 г., страната беше в разгара на тежка криза, свързана с мерките за бюджетни икономии.

Четиринадесет години по-късно испанските работници отново ще се опитат да парализират страната.

Този път недоволството е насочено към основни икономически и социални проблеми, които звучат сходно в Мадрид, Париж, Брюксел и Рим: достъпни жилища, заплати, които настигат повишението на цените, и работещи обществени услуги.

24-часовата стачка, обявена от синдикатите Comisiones Obreras (CCOO) и Unión General de Trabajadores (UGT) за сряда, се провежда 18 дни преди предсрочните парламентарни избори в Испания на 29 ноември.

Испания не е единствената страна с подобни настроения.

На 5 ноември във Франция се проведоха национални стачки и протести срещу поскъпването на живота.

Италианският синдикат CGIL обяви обща стачка за 20 ноември, а белгийските синдикати заплашиха с подобни действия през седмицата на 23 ноември.

Предходната година също беше изключителна.

Предварителни данни на Европейския институт за синдикални изследвания (ETUI), изследователски център със седалище в Брюксел, показват, че 2025 г. е била годината с най-много стачки в ЕС от 1991 г. насам.

Въпросът е кои икономики понасят най-големи загуби.

Германия би платила най-високата икономическа цена

Най-лесният начин за сравнение между държавите е използването на една и съща формула.

Годишното икономическо производство на дадена страна, измерено чрез брутния вътрешен продукт (БВП), се разделя на 365, за да се изчисли стойността на произведеното за един ден.

След това се приема, че една пета от работещите преустановяват дейността си и че приблизително една пета от дневното производство се губи заради стачката.

Според данните на Евростат за БВП през 2025 г. Германия, която е най-голямата икономика в Европа, би загубила около €2.5 млрд. само за един ден.

Франция заема второто място с приблизително €1.6 млрд., следвана от Италия с около €1.2 млрд.

За Испания загубите биха достигнали приблизително €930 млн. Икономиката на страната е произвела продукция на стойност €1.69 трлн. през миналата година, което се равнява на около €4.6 млрд. дневно.

По-малките икономики биха понесли и по-ограничени загуби. Стачка със същия мащаб би струвала на Белгия около €350 млн., а на Португалия – приблизително €170 млн.

Българската икономика ще претърпи загуби за 64 млн. евро. при положение, че един на всеки петима спре работа за ден въз основа на БВП от 2025 г.

Това обаче са ориентировъчни оценки. Стачките рядко засягат всички сектори равномерно. Най-силно обикновено са засегнати транспортът, училищата и обществените услуги, докато много фабрики и офиси продължават да работят.

Защо голяма част от икономическите загуби никога не се реализират?

Данните в националните сметки показват по-умерена картина от оценките за икономическите щети, публикувани преди всяка стачка.

Франция е най-показателният пример, тъй като статистическите ѝ институции неколкократно са измервали ефекта от подобни протести.

Централната банка на Франция изчислява, че стачките срещу пенсионната реформа през март и април 2023 г. са намалили икономическия растеж на страната с около 0.1 процентни пункта през първото тримесечие на годината.

Впоследствие обаче институцията отчита компенсиращ ръст от приблизително 0.1 процентни пункта през второто тримесечие. С други думи, по-голямата част от загубената икономическа активност е била възстановена в рамките на три месеца.

Централнат бнка на Франция отбелязва, че резултатът съответства на оценката на френския статистически институт INSEE, според която социалните протести през пролетта на 2018 г. са намалили БВП с около 0.1 процентни пункта.

Причината е сравнително проста: стачката не е като пожар, който унищожава налични стоки. Товарът все още може да бъде доставен, болничният преглед може да бъде пренасрочен, а фабриката може да компенсира пропуснатото производство с допълнителна смяна през следващата седмица.

Някои загуби обаче са необратими и засягат конкретни групи.

Стачкуващите губят еднодневно възнаграждение. Правителствата не получават данъци върху икономическа дейност, която не се е осъществила. Авиокомпаниите и хотелите не могат да възстановят приходите от отменен полет или неизползвана стая.

Белгия показва какъв е истинският риск от честите стачки

Белгия е пример за това какво се случва, когато стачките престанат да бъдат изолирани събития.

Според Европейския институт за синдикални изследвания страната е загубила 1 354 845 работни дни заради стачки през 2025 г. Това се равнява на 313 дни на всеки 1000 служители и надхвърля предишния рекорд от 299 дни, поставен през 1993 г.

Разликата със съседните държави е значителна.

В Нидерландия 23 стачки са довели до загубата на почти 60 000 работни дни през 2025 г., показват данни на националната статистическа служба Statistics Netherlands (CBS).

В Германия Институтът за икономически и социални изследвания (WSI) оценява загубените работни дни през 2025 г. на около 645 000. Това е под дългосрочната тенденция за страната, чиято икономика е почти седем пъти по-голяма от белгийската.

Именно това не отчитат оценките за цената на една отделна стачка. Загубената активност от еднодневен протест може бързо да бъде компенсирана, но стачки всеки месец оставят трайна следа върху икономиката.

Електропреносната мрежа ще даде първата оценка за мащаба на стачката в Испания

Испания разполага с необичаен начин за измерване на броя на стачкуващите – чрез потреблението на електроенергия.

По време на общата стачка през ноември 2012 г. Министерството на вътрешните работи съобщава, че рано сутринта търсенето на електроенергия е било с 11.4% под нормалното за съответния час. Данните са предоставени от оператора на електропреносната мрежа Red Eléctrica.

При стачката през март същата година спадът в потреблението за същия часови интервал е бил 15.4%.

Данните от електропреносната мрежа вероятно отново ще дадат първата оценка за участието в стачката в сряда, преди синдикатите и правителството да публикуват собствените си оценки, които обикновено се различават значително.

Въздушният транспорт остава под въпрос. Към понеделник правителството все още не бе публикувало минималните изисквания за обслужване на полетите по време на стачката, въпреки че призивът за протест обхваща и служителите на летищата и авиокомпаниите.

Инвеститорите засега не реагират

Засега финансовите пазари не изглеждат притеснени от предстоящата стачка.

Испанският борсов индекс IBEX 35 приключи търговията в понеделник на ниво от 19 742.5 пункта. От началото на годината той е нараснал с 14.1% и се намира на около 3% под историческия си връх от 20 356.5 пункта.

Компаниите, които са най-пряко изложени на последствията от еднодневна стачка, се представят дори по-добре от пазара.

Акциите на Meliá Hotels International, една от най-големите хотелски вериги в Испания, са поскъпнали с 38% от началото на годината. Книжата на Aena, която управлява повечето летища в страната, са нараснали с 21%.

За инвеститорите еднодневната стачка прилича на буря, която забавя полетите за един ден. Белгия обаче показва и другата възможност – стачки, които стават толкова чести, че се превръщат в постоянна характеристика на икономиката.

За Испания цената на стачката в сряда ще бъде измерена в загубени работни часове. Дали по-широката протестна вълна ще доведе до промяна, ще стане ясно на изборите на 29 ноември.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google