С продължаващото нарастване на глобалните температури, европейски градове изпитват екстремни горещини много по-дълго време, отколкото само през традиционните летни месеци.

Някои градове в Европа вече трябва да се справят с високи температури до пет месеца в годината, сочи ново проучване на Climate Resilience for All.

Анализът, изготвен от метеорологичния екип на неправителствената организация, изследва температурните данни от 2019 до 2023 г. в 85 града по целия свят.

Той е фокусиран върху първия и последния ден от годината, в който температурите във всеки град са достигнали 32°C - праг за екстремни горещини, които представляват сериозни рискове за здравето и околната среда.

Те установяват, че така наречените „горещи сезони“ вече не се ограничават само до летните месеци и вече са много по-дълги като продължителност. Екипът, ръководен от климатолога д-р Лари Калкщайн, посочва, че топлинните сезони продължават средно 214 дни в градовете, които са изследвали.

Изключително горещи дни са се наблюдавали по всяко време на годината в 20 от 85-те града.

Къде в Европа горещият сезон трае най-дълго?

В Европа горещите сезони вече се простират далеч отвъд това, което някога се е смятало за лято.

В проучването се казва, че Атина е изправена пред един от най-дългите горещи сезони на континента с високи температури, продължаващи около 145 дни - от средата на май до началото на октомври.

Албанската столица Тирана е на второ място в подреждането със 143 дни екстремни горещини.

В Португалия горещият сезон в Лисабон трае около 136 дни - от края на пролетта до началото на есента. Мадрид в Испания преживява горещ сезон от 119 дни, обхващащ периода от края на май до средата на септември.

Властите в Париж се готвят за затопляне с 4°C, но френската столица вече отчита близо три месеца екстремни горещини - с температури над 32°C от средата на юни до средата на септември.

Мюнхен и Варшава имат по-кратки, но въпреки това значителни топлинни сезони, които продължават около месец или два.

Защо по-дългите горещи сезони са проблем?

Предишни изследвания установяват, че причинените от човека климатични промени са довели до средно 30 дни екстремни горещини за около половината от населението на света през миналата година. Това са четири милиарда души, изложени на продължителни, опасно високи температури.

Проучването на World Weather Attribution, Climate Central и Климатичния център на Червения кръст разглежда периода между май 2024 г. и май 2025 г. То установява, че изменението на климата най-малко е удвоило броя на дните, класифицирани като „екстремно горещи“ в 195 от 247-те анализирани държави и територии, в сравнение с предишната средна стойност.

Европа е един от регионите, които вече страдат от най-видимите и смъртоносни последици от глобалното затопляне. Продължителните периоди на горещини подчертават как се променя климатът на континента и какви са здравните и инфраструктурни проблеми, свързани с тази промяна.

По-дългите горещи сезони означават повишен риск от заболявания, свързани с жегата, което води до увеличено натоварване на здравните системи и предизвикателства за уязвимите групи от населението. Това е особено проблематично за възрастните хора и за тези с предшестващи заболявания.

„Този ​​анализ показва ясно, че вече не можем да третираме жегата просто като нормална част от лятото“, казва Кати Бауман Маклауд, главен изпълнителен директор на Climate Resilience for All.

„,Летният сезон,“, който много от нас някога познаваха, вече го няма.“

Защо в градовете е толкова горещо?

Проучването посочва ефекта на градските топлинни острови, при който градовете стават по-топли от околните селски райони поради гъстата инфраструктура и ограничените зелени площи, които са ключов фактор, влошаващ топлинния стрес в градските центрове на Европа.

„Градове, които не са проектирани за горещина, сега са изправени пред нови топлинни сътресения и натоварвания“, обяснява Бауман Маклауд.

С удължаването на горещите сезони далеч извън рамките на летните месеци, правителствата и градските власти са изправени пред неотложно предизвикателство: как да предпазят хората от все по-честите и продължителни горещи вълни?

Смекчаването на въздействието на тази продължителна топлинна заплаха изисква стратегии, като увеличаване на градската зеленина, подобряване на дизайна на сградите, определяне на хладни зони за убежище и разработване на системи за предупреждение.

Въпреки нарастващата заплаха обаче, мерките за планиране и реагиране на правителствата срещу жегата или не съществуват, или са крайно неадекватни за мащаба на кризата, според Бауман Маклауд.

„Наложително е да подобрим осведомеността и разбирането за екстремните горещини, така че правителствата, бизнесът и работодателите да управляват рисковете и въздействията си с неотложността, която тези условия изискват.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !