Глобата от около 75 млн. евро, наложена на "Кауфланд", вероятно ще падне в съда, а междувременно държавата може да отчете сумата като приход в бюджета. Това коментира финансистът Левон Хампарцумян в предаването „Дарик кафе“ по Дарик радио. Според него атаката срещу големите търговски вериги е част от опит на правителството да демонстрира грижа за потребителите, докато търси допълнителни приходи за бюджета.

„75 милиона в момента на начислена основа в бюджета ще бъдат записани като приход, което ще подобри малко платежния баланс с няколко такива глоби“, посочи Хампарцумян.

По думите му подобни санкции могат временно да подобрят бюджетните показатели, но когато бъдат оспорени и паднат в съда след години, отговорността за последиците вече може да е останала назад във времето.

Той обърна внимание и на финансовия риск за държавата, ако компанията внесе сумата в брой, вместо да предостави банкова гаранция. Ако парите останат блокирани за няколко години, а впоследствие санкцията бъде отменена, държавата ще трябва да възстанови сумата заедно със законната лихва, която по думите му в момента е 10%.

„Това вдига страшна пушилка“, коментира финансистът, като определи подхода като показна акция, съчетана с представянето на бюджета.

Веригите не са просто търговци, а важна част от икономиката

Хампарцумян предупреди срещу демонизирането на големите търговски вериги, които според него имат съществена роля за снабдяването на българския пазар, заетостта и износа. Финансистът подчерта, че те осигуряват работа на десетки хиляди души пряко и на още повече хора косвено. Освен това са канал за реализация на български стоки на международните пазари, когато производителите предлагат конкурентни продукти.

„Тези вериги всъщност са изключително важни за икономиката“, подчерта той.

Финансистът отхвърли и опростеното сравнение на цените на един и същ български продукт в магазините у нас и в чужбина. Според него цената зависи от множество фактори – разходи за логистика, заплати, позициониране на продукта, конкуренция и стратегия за навлизане на конкретен пазар. Възможно е даден продукт да се продава на по-ниска цена в друга държава, включително с цел производителят или търговецът да спечели пазарен дял. Това обаче не означава автоматично, че има нарушение или че потребителите в България са ощетени.

Хампарцумян направи разграничение и между конкурентоспособните български производители и компании, които разчитат предимно на вътрешния пазар и не могат да предложат продуктите си успешно в чужбина.

Малките производители имат нужда от защита, но не от административен натиск

В разговора беше поставен и въпросът за отношенията между големите вериги и малките български производители. Хампарцумян призна, че има случаи на некоректно отношение, включително забавена комуникация и спиране на артикули без предварително предупреждение.

Според него тези отношения имат нужда от определена форма на регулиране, но решението не трябва да бъде груба държавна намеса в пазарните механизми.

„Малкият смята, че дава повече, отколкото получава, големият винаги смята, че може още“, обясни финансистът.

Като възможен подход той посочи създаването на кооперативи и обединения на малки търговци и производители, които да организират общо снабдяване и дистрибуция. Така отделните магазини могат да запазят самостоятелността си, но да договарят по-добри условия и цени благодарение на по-големия общ обем.

Хампарцумян даде за пример полски модел, при който малки магазини се снабдяват централизирано чрез обща организация. Според него това е пазарен, а не административен начин за противопоставяне на големите търговски играчи.

Данъкът върху свръхпечалбите: държавата събира от най-лесните сектори

По отношение на планираните приходи от облагането на свръхпечалбите на търговци, банки и телекомуникационни компании Хампарцумян коментира, че изборът на тези сектори вероятно е свързан с относително лесния достъп до информация за финансовите им резултати. По данни, обсъдени в разговора, очакваните приходи са около 428 млн. евро при първоначално обявена цел от 800 млн. евро.

„Това са върху най-прозрачните сектори, в които всичко се вижда и относително лесно. Така наречените ниско висящи плодове“, коментира той.

Според финансиста вместо да се търсят приходи от дейности, при които финансовите потоци са по-трудни за проследяване, държавата се насочва към големи и видими компании. Той посочи като пример борбата с контрабандата през южната граница – област, в която според него могат да бъдат събрани значителни средства, но предприемането на реални действия е много по-трудно и крие сериозни рискове.

„Бюджетът издава некомпетентност и икономическа наивност“

Хампарцумян отправи критики и към бюджетната политика на правителството. Според него в проекта има отделни положителни намерения, сред които съкращаването на част от излишните работни места в публичния сектор, но те не променят общата му оценка.

„Това е един бюджет, който издава основно некомпетентност и икономическа наивност“, заяви той.

Финансистът определи опитите за пренасочване на средства от различни източници, включително пенсионните фондове, като част от повтарящ се модел. По думите му подобни идеи периодично се появяват в Министерството на финансите, когато нови управляващи търсят допълнителни приходи, но често не издържат на икономическа оценка.

Той отхвърли и тезата, че Европейската комисия диктува подобни решения на България. Според него отговорността за управленските решения и икономическата политика е на българските власти.

Еврозоната не раздава пари, а създава условия

По повод въпроса кога гражданите ще усетят обещаното благоденствие от присъединяването към еврозоната Хампарцумян подчерта, че членството не води автоматично до по-високи доходи.

„Еврозоната не раздава пари, създава условия за тези, на които им се работи, на които им се учи, на които имат някакви умения с ръцете, с главата, с краката“, коментира той.

Според него ползите от членството зависят и от способността на отделните хора и компании да се възползват от по-добрата икономическа среда. За тези, които не инвестират в умения и не развиват конкурентоспособна дейност, промяната на валутния режим сама по себе си няма да реши проблемите.

Хазартът трябва да бъде ограничен, но технологичният бизнес има експортен потенциал

В разговора беше засегната и забраната за реклама на хазарт. Хампарцумян определи въпроса едновременно като социален и икономически, като направи разграничение между вътрешния пазар и технологичната индустрия, свързана с хазарта.

Според него значителна част от технологичния бизнес в сектора е ориентирана към износ и има икономическо значение за България. В същото време хазартната дейност на вътрешния пазар трябва да бъде ограничена както географски, така и във времето, за да не създава прекомерни изкушения за участие.

Той подчерта и необходимостта децата да бъдат обучавани за математическия принцип, че при достатъчно продължителна игра предимството остава на страната на организатора.

„Ако играеш достатъчно дълго, хазарт, губиш всичко“, предупреди финансистът.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google