През 2025 г. светът е изпил най-малко вино от 1957 г. насам – едва 208 милиона хектолитра, сочат данните на Международната организация по лозата и виното (OIV). В същото време обаче най-мащабното международно проучване сред винарни, отворени за посетители, показва, че туризмът им носи средно една четвърт от общите приходи, а две от всеки три изби го определят като печеливша дейност.

Между тези две статистики се крие една от най-интересните икономически трансформации в света на виното. Производителите срещат все повече трудности да продават продукцията си през традиционните канали, но печелят все повече, когато потребителите идват директно при тях – в лозята и избите. Румъния, шестата по големина страна производител на вино в Европейския съюз, се включва сравнително късно в тази тенденция, но първите резултати вече са налице.

Глобален пазар за близо 50 млрд. долара

Оценките за стойността на винения туризъм в световен мащаб варират, но повечето прогнози за 2025 г. се обединяват около сумата от 50 млрд. долара. Grand View Research оценява пазара на 51.6 млрд. долара, а TechSci Research – на 49,5 млрд. долара, като почти всички анализатори предвиждат годишен растеж от над 10% до началото на следващото десетилетие.

По-надеждни от прогнозите са данните, събрани директно от производителите. През октомври 2025 г. в Пловдив Университетът в Гайзенхайм представи първия по рода си Global Wine Tourism Report. Докладът, изготвен съвместно с UN Tourism, OIV и други партньори, се основава на отговорите на 1310 винарни от 47 държави.

Изводите са категорични:

  • За 65% от избите туризмът е печеливша или много печеливша дейност.
  • Той носи средно около 25% от приходите им, включително чрез директни продажби.
  • Извън Европа този дял достига 32%, а малките изби разчитат на туризма пропорционално повече от големите.

Една винарна посреща средно около 1500 посетители годишно, като над половината са местни туристи. Основната възрастова група остава 45–65 години, но делът на хората между 25 и 44 години става все по-значим. Като основни предизвикателства 51% от анкетираните посочват икономическия натиск и спада в потреблението на вино.

Франция и Италия: Къде отиват парите на туристите

Франция за първи път измери икономическата тежест на винения туризъм през 2025 г. чрез проучване на Deloitte. Резултатите показват 12 милиона винени туристи годишно (5.4 милиона чужденци) и общ оборот от 7 млрд. евро. Най-интересният детайл е разпределението на разходите – от 5.4 млрд. евро преки разходи, само 1.8 млрд. остават в самите винарни. Останалите 3.6 млрд. евро отиват за ресторанти, настаняване и други дейности в района. С други думи, за всяко евро, похарчено във винарната, посетителят оставя още две в местната общност. Тази дейност поддържа близо 31 000 работни места.

В Италия доклад на UniCredit и Nomisma Wine Monitor, представен през април 2026 г., показва, че виненият туризъм е донесъл на избите над 3 млрд. евро през 2025 г., или средно 21% от оборота им. Това се случва в година, в която износът на италианско вино намалява. Авторите подчертават, че туризмът не е резервно решение, а стратегия, чрез която избите запазват маржовете си и превръщат посетителите в посланици на своя бранд.

Успешните примери на съседните държави

За да видим как виненият туризъм се превръща в успешна национална стратегия, не е нужно да гледаме далеч. През последното десетилетие Република Молдова изгради националния бранд „Wine of Moldova“ с лого във формата на щъркел. Около него се разви и туристическото предлагане, като подземните изби в Крикова и Милештий Мич се превърнаха в международни забележителности. Националният ден на виното през 2026 г. привлече посетители от над 70 държави.

България също заема своето място на картата, след като беше домакин на Деветата глобална конференция на UN Tourism, посветена на винения туризъм, през октомври 2025 г. в Пловдив. Именно у нас беше представен и глобалният доклад на университета в Гайзенхайм, което даде на страната ни международна видимост.

В другата крайност е Румъния, която преди десет години едва 60 от 140-те румънски изби са приемали туристи. Днес от над 300 винарни, произвеждащи бутилирано вино, около 100 предлагат винен туризъм, като много от тях разполагат и с места за настаняване.

Въпреки това се наблюдават и предизвикателства. През 2025 г. броят на нощувките в страната е намалял, а винарните отчитат спад на румънските посетители за сметка на чуждестранните, които обаче купуват по-малко вино.

Появяват се обаче и признаци за по-координиран подход. На 23 април 2026 г. община Гура Вадулуй стана първият винен туристически курорт в Румъния. Окръжният съвет на Прахова подготвя проекти за 70 млн. евро, включващи велоалеи и пътища през лозята.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google