Дори и по стандартите на малките гръцки острови, Гавдос е малък.

С население от по-малко от 70 души, на него живеят само две семейства с четири деца. Останалите са “самотни възрастни хора”, казва пред The Guardian кметът Лилиан Стефанаки.

Това е един микросвят, който през зимата се обслужва от едно училище, пекарна, два минимаркета и четири кафенета с таверни.

За реда на отдалечения остров, който е отделен от крайбрежието на Крит от често непредвидимите води на Либийско море, следи Ефсевиос Даскалакис, който през по-голямата част от годината е единственият полицай там.

Напоследък обаче животът на Гавдос не е толкова тих, колкото обикновено. “Наскоро пристигнаха 150 души от Либия с три претъпкани лодки,” казва Стефанаки. “Натоварени сме до краен предел, защото, на първо място, не разполагаме с инфраструктура да ги настаним на Гавдос.”

Разположен в най-южната точка на Европа, която е по-близо до Африка, отколкото до Атина, островът с площ от 27 кв. км се очертава като поредната мишена за трафикантите, които транспортират хора на Запад.

От всички 9 502 мъже, жени и деца, потърсили убежище в Гърция от януари до март 2024 г., близо 1 186 египтяни, пакистанци и бангладешци са пристигнали с плавателни съдове, които са акостирали “близо до” Крит и Гавдос, според данни на Агенцията за бежанците на ООН.

За същия тримесечен период на миналата година на двата острова не е дошъл нито един бежанец - факт, който поражда опасения за нов маршрут за трафик на хора в Средиземноморието.

“Невероятно е. Само за няколко месеца над 800 души акостираха на нашето крайбрежие в Трипити,” казва Даскалакис, визирайки скалистия нос в най-южната точка на острова.

“Те са предимно млади мъже, които пристигат със силно претоварени лодки, след като са прекарали повече от ден и половина в морето,” допълва полицаят.

Той казва, че те често са изтощени, след като са изминали 180-те километра от пристанищния град Тобрук на източното средиземноморско крайбрежия на Либия.

“Първото нещо, което правят, е да се обадят на спешния телефон 112 и тогава аз бивам известен от централната служба. Няма път, затова трябва да стигна пеша дотам, ако морето е прекалено бурно.

Обикновено на Трипити могат да се видят туристи, защото е най-южната точка на Европа и те обичат да се снимат там,” разказва още той.

До 17 март 2024 г., когато ЕС сключи споразумение на стойност 7.4 млрд. евро за ограничаване на мигрантските потоци, лодките са идвали бързо и по много. “Имаше по една лодка на всеки два или три дни,” казва Даскалаки.

“Откакто гръцкият премиер и други европейски лидери посетиха Кайро, за да подпишат споразумението, има видимо затишие. Това е облекчение за местните, но никой не знае колко дълго ще продължи,” според мъжа.

Гърция, подобно на Италия, оказа сериозен натиск за споразумението, въпреки вероятността правозащитни организации да отхвърлят сделката с Египет. 

“Нито една държава или общност не трябва да бъде оставяна да се справя сама с предизвикателството на потоците от хора,” казва Стела Нану, говорител на подразделението на Агенцията за бежанците на ООН в Атина.

“Техният брой все още е управляем, но е необходима бърза координация, подготвеност и подкрепа от централните гръцки власти и ЕС,” посочва тя.