• Министерството на околната среда и водите се ангажира да включи проекта на DEVIN и Българска фондация „Биоразнообразие“ за Чаирските езера в Плана за възстановяване на природата.
  • Инициативата, обсъдена на национална кръгла маса, предвижда и създаването на работна група за опазване и възстановяване на уязвимите торфища в България.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) пое ангажимент проектът „Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите“, разработен от DEVIN и Българска фондация „Биоразнообразие“ (БФБ), да бъде официално включен в Плана за възстановяване на природата.

Освен това предстои да бъдат предприети стъпки за създаването на национална работна група по торфищата, която да обедини усилията на институции, учени и бизнеса за съхранение и възстановяване на тези уязвими екосистеми.

Национална дискусия за опазване на торфищата

Намеренията бяха обсъдени на 24 септември по време на Националната кръгла маса за опазване и възстановяване на торфища и торфообразуващи влажни зони в България, организирана от DEVIN и БФБ.

Срещата се проведе в МОСВ, а дискусията беше открита от заместник-министър Костадин Гешев. В разговора се включиха представители на държавни институции, научната общност, природозащитни организации и бизнеса.

Основен фокус на събитието беше необходимостта натрупаните научни знания и опитът от конкретни проекти да се превърнат в основа за последователен национален подход към торфищата.

Макар да заемат малка площ, торфищата имат изключително важно значение за водите, биоразнообразието и климата. Те съхраняват вода и действат като естествен буфер в периоди на засушаване, но в същото време са силно уязвими към промени във водния режим, както и към климатични и човешки въздействия.

В България торфищата са изключително силно уязвими и много трудно се възстановяват по естествен път", заяви Костадин Гешев, заместник-министър на околната среда и водите.

"Важно е да допълним знанията за тяхното разпространение и състояние и да планираме реалистични мерки за възстановяването им. Настоящата кръгла маса ще даде възможност да поставим основа за координиран национален подход към опазването и възстановяването на торфищата чрез обмяна на опит, обсъждане на добри практики и изграждане на ефективно сътрудничество".

Националната кръгла маса за опазване и възстановяване на торфища и торфообразуващи влажни зони в България; ©МОСВ
Националната кръгла маса за опазване и възстановяване на торфища и торфообразуващи влажни зони в България; ©МОСВ

Проектът „Чаирски езера“: от проучване към действие

Едно от основните предизвикателства пред опазването на торфищата остава липсата на цялостна информация за тяхното разпространение и състояние в страната. Поради тази причина като следващи стъпки бяха откроени необходимостта от национална инвентаризация и използването на научните данни за определяне на приоритетните зони за възстановяване.

Конкретен пример за преминаването от научно проучване към практически действия е проектът на DEVIN и БФБ в района на Чаирските езера. Освен възстановителните дейности и дългосрочния мониторинг, сред ключовите цели е разширяването на защитена местност „Чаирски езера“, така че в обхвата ѝ да попадне и най-големият торфен остров в района, който в момента остава извън нея.

Вярваме в публично-частните партньорства и в ролята на бизнеса да даде възможност на учените да си свършат работата", коментира Петя Манастирска, мениджър „Устойчиво развитие и качество“ в DEVIN.

"DEVIN е част от белгийската група Spadel, която има над 30 години опит в устойчивото управление. Като бизнес, който работи с природен ресурс, опазването на околната среда и водите е част от нашето ДНК, а за нас естественият фокус е Родопите – районът, в който работим. Надяваме се натрупаните знания от Чаирските езера да прераснат в нещо по-голямо и да намерят място в бъдещите планове на МОСВ".

Практически стъпки по възстановяването

Практическите дейности на терен вече дават важна информация за възможните подходи при възстановяването на подобни местообитания. Екологът от БФБ Румяна Иванова обясни предприетите мерки:

  • Опръстеняване на дърветата: За да се ограничи извличането на вода от торфения остров, дърветата по него са опръстенени, което води до тяхното постепенно отмиране и падане.
  • Премахване на папур: Част от папура, който „задушава“ торфения остров, е премахнат, за да се даде възможност на торфа да се разширява.
  • Мониторинг на въглерода: Чрез експериментален метод със заравяне на пакетчета чай се проследява разграждането на органичната материя и процесите на задържане на въглерод.

"Заложихме три възстановителни етапа. Опръстенихме дърветата, растящи върху торфения остров. Отне ни 2 години да видим резултат, което ни показа колко много вода са задържали те", допълни Иванова.

"Някои дървета започнаха да падат, а торфът - директно да ги обраства, като по този начин нараства във височина. Премахнахме и част от папура, който задушаваше торфения остров. Така му дадохме възможност да се разширява. [...] Ключово за нас остава и разширяването на защитена местност „Чаирски езера“.

Европейски стимули и бъдещи планове

Хюго Хенаф от Фондация „Майкъл Сукоу“, партньор по проекта „Бъдеще за торфищата“, финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI), представи европейската рамка за сертифициране на въглеродните поглъщания и въглеродното земеделие (CRCF).

Тя дава възможност повторното оводняване на дренирани торфища да бъде сертифицирано, което може да създаде икономически стимул за възстановяването на деградирали или използвани за земеделие торфени територии.

От МОСВ подчертаха, че проектът на Националния план за възстановяване на природата вече е представен на Европейската комисия и ще бъде допълван през 2027 г. В този период министерството се ангажира инициативата в района на Чаирските езера да бъде посочена като добър пример в плана.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google