82.1% от българите очакват увеличение на цените у нас.

Това сочат резултатите от независимо изследване на социологическа агенция „Мяра“, проведено между 5 и 13 октомври 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. 

През април повишение на цените са очаквали 76.4%, а три месеца по-късно те са 81.5%. Че при цените няма да има промяна през пролетта са мислили 13.3%, през лятото – 11.2%, а сега са 12.5%. Поевтиняване са очаквали съответно 4.2% през април, 2.4% през лятото и 1.1% днес.

dbr.bg-image

Очаквания за безработицата и личните финанси

35.2%, 36.5% и 36.1% от българите казват в последните три вълни на земерване през годината, че безработицата ще нараства. 33.6%, 28.3%, 33.4% – на тези нива се колебаят и очакванията да няма промяна; намаление очакват 6.9%, 10.3%, 8.4%.

Намалява увереността за личните финанси. През април 32.2% са очаквали материалното положение на семейството им да се влоши в следващата година, през юли те са вече 40.5%, а през октомври са 41.5%, сочат още данните на агенция "Мяра".

Очакванията от типа „ще остане същото“ осезаемо намаляват в тримесечията: 38.5% през пролетта, 32.8% през лятото и 29.8% сега. Пргнозите за подобрение не растат и остават малки: малко над десетте процента. 

dbr.bg-image

Влошаване на икономиката

Противоречиви са сигналите за обществените оценки за икономиката на страната, като цяло. Има и положителни, но се долавя ръст на и бездруго негативните очаквания през лятото спрямо пролетта – който се затвърждава и през есента, посочват от социологическата агенция.

През април 47.8% са очаквали влошаване на икономиката на страната, през юли делът им расте до 53.1%, а сега е 52.4%.

Съответно „стъпало“ надолу през лятото са взели и очакванията икономиката на страната да остане на същите нива: 27.8% през пролетта, 21.1% през лятото, 22.3% сега. Очакванията за подобрение са ниски - около десет процента, и не растат.

Данъците

36.5% от пълнолетните българи са склонни да подкрепят плосък данък, но 39.6% са по-скоро за прогресивно облагане. 

  • 36.5% приемат становището „Без значение кой какви доходи получава, всеки да плаща данък еднакъв процент от доходите си – например, всеки да плаща 10 процента данък от доходите си. Или накратко: т.нар. плосък данък.“
  • 39.6% приемат другото становище: „Тези, които получават по-високи доходи, да плащат по-висок процент данък от доходите си – например до определени нива на доходи да плащат 10 процента данък, над определени нива на доходи да плащат повече от 10 процента данък, на още по-високи нива на доходи да плащат още по-висок процент данък и т.н. Или накратко, т.нар. прогресивен данък.“
  • 23.9% не могат да преценят.

В младите икономически активни възрасти има повече предпочитания към плосък данък, а с преминаването към по-високи възрастови категории расте предпочитанието за прогресивна скала. То е очаквано високо и като цяло сред хората с най-ниски доходи. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google