Цените варират значително в отделните страни в Европа. Значителни разлики има дори при съседни държави, като Австрия и Унгария или Германия и Полша.

Как обаче могат най-добре да се сравнят цените в цяла Европа? И кои са най-скъпите и най-евтините страни на континента?

Индексите на ценовите нива са добър начин да разберем колко скъпи или евтини са стоките и услугите във всяка страна. Те сравняват националните ценови нива със средните за ЕС и се изчисляват с помощта на икономическия показател паритет на покупателната способност (ППС).

Според Евростат, паритетът на покупателната способност (ППС) действа като изкуствена обща валута, тъй като показва колко могат да купят хората с една и съща сума пари в различните страни.

Резултатите се основават на ценови проучвания, които обхващат повече от 2000 потребителски стоки и услуги, проведени в 36 европейски държави.

Как се сравняват цените в отделните държави?

Съществуват няколко индекса на ценовите нива, които сравняват цената на различни стоки и услуги – като например храни, напитки, дрехи, хотели и други.

В допълнение към тези индивидуални или групови индекси, има два основни показателя, които показват „общото“ ценово ниво на потребителските стоки и услуги:

  • Единият е действителното индивидуално потребление (ДИП), който измерва всички стоки и услуги, реално консумирани от домакинствата. Това включва потребителски стоки и услуги, закупени директно от домакинствата, както и услуги, предоставяни от организации с нестопанска цел. Показателят включва и услуги, предоставяни от правителството за индивидуално потребление, като например здравни и образователни услуги.
  • Друг показател са крайните потребителски разходи на домакинствата (HFCE), който изследва общите разходи за отделни стоки и услуги на домакинствата.

С други думи, ДИП разглежда какво използват домакинствата, в това число услуги, за които не плащат директно, а HFCE показва за какво харчат пари.

От Евростат отбелязват, че ДИП често се използва в международни сравнения, тъй като обхваща по-голяма част от по-тясната концепция за потреблението на домакинствата. Поради това Euronews използва ДИП данни за сравнения, въпреки че в тях са включени и данни за потреблението.

В Швейцария е 3.9 пъти по-скъпо от Турция

Към 2024 г. от 36 държави, включени в проучването, Швейцария е най-скъпата - с цени, които са с 84% по-високи от средните за ЕС.

В Турция е най-евтино, като цените там са с 53% по-ниски от средните за ЕС. Това прави Швейцария 3.9 пъти по-скъпа от Турция и разкрива силния контраст в ценовите нива в Европа.

Ценово ниво над 100 означава, че в дадена страна е по-скъпо от средното за ЕС, докато под 100 означава, че е по-евтино.

Най-евтината и най-скъпата страна – България срещу Люксембург

В ЕС Люксембург е най-скъпата страна, като цените са с 51% по-високи от средните за ЕС. България и Румъния са най-евтините с цени, които са на ниво от 57% от средното за ЕС.

Това означава, че в Люксембург е около 2.7 пъти по-скъпо от България и Румъния, което е признак за значителна, но по-малка разлика, в сравнение с тази между Швейцария и Турция.

В десет страни от ЕС цените са над средните за съюза. Дания (143%) и Ирландия (141%) се нареждат след Люксембург като най-скъпи.

Сред четирите най-големи икономики на ЕС, Германия (109%) и Франция (108%) са малко над средното ниво, докато Италия (98%) и Испания (91%) са под него.

Географски модели в ценовите нива

В западноевропейските и северноевропейските държави ценови нива са по-високи. В Швейцария, Исландия, Люксембург, Дания, Ирландия, Норвегия и Финландия цените са значително над средните. Това са, като цяло, страни с високи доходи, силни валути и по-високи разходи за живот.

И петте скандинавски страни (Дания, Финландия, Швеция, Норвегия и Исландия) също се класират постоянно близо до върха.

За разлика от тях, в страните от Централна и Източна Европа ценовите нива са по-ниски. Румъния, България, Унгария, Полша и балтийските държави (Латвия, Литва и Естония) са под средното за ЕС. Тези региони обикновено отчитат и по-ниски разходи за труд.

Ценовите нива са по-ниски и в страните кандидатки за присъединяване към ЕС, като Турция, Северна Македония, Албания, Сърбия и Босна и Херцеговина.

Защо в страните от ЕАСТ е толкова скъпо?

Две държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ)— Швейцария и Исландия, са на първо и второ място през 2024 г., а Норвегия заема шестата позиция.

В анализ от 2018 г., базиран на данни от 2017 г., Ларс Свенбей от Статистическата служба на ЕАСТ обяснява, че високата производителност на работната сила и съответно високи заплати са ключови фактори за високите нива на цените в страните от ЕАСТ.

Фактори, които допринасят за ценовите разлики

В цяла Европа най-скъпите страни за живот са и с най-голяма производителност, казва пред Euronews Филипо Палоти, докторант по икономика в University College London.

„Повишаването на производителността в сектори, като производството и технологиите, води до повишаване на заплатите в цялата икономика - дори в сектори, като фризьорство, хотелиерство и недвижими имоти, където растежът на производителността е по-бавен“.

Сравнявайки най-високите и най-ниските нива в ЕС, Палоти посочва, че почасовите разходи за труд отразяват ценовите нива – около 55 евро в Люксембург, 50 евро в Дания и само 11 евро в България.

„Когато сравняваме кафето на цена от 4 евро в Копенхаген спрямо 1 евро в София, взаимодействието между високата производителност в търгуемия сектор и произтичащите от това повишени заплати във всички сектори обяснява основно разликата“.

Палоти отбеляза също, че отвъд заплатите, самата производителност произтича от няколко ключови фактора: капиталоемкост, внедряване на технологии, човешки капитал, институционално качество, инфраструктура и чуждестранни инвестиции, в това число квалифицирано управление и приток на таланти.

Други допринасящи фактори, като ДДС и косвени данъци, разходи за регулации, градска гъстота, транспортна инфраструктура и дори валутни оценки, също играят роля при формирането на цените.

Доходите не са включени в ценовите сравнения

Индивидуалните или домакинските доходи не са включени в сравненията на ценовите нива. „Тези данни представлява чисто сравнение на цените на стоки и услуги. Те не вземат предвид нивото на заплатите или други показатели за личния доход“, казва Ларс Свенбей пред Euronews.

Това означава, че в зависимост от доходите, някой, живеещ в страна с високо ниво на цените, може да е в състояние да закупи повече стоки и услуги, отколкото някой в ​​страна с по-ниско ниво на цените.

Ценовите нива варират значително в различните категории. Например, цените на алкохола и тютюна в ЕС са близо три пъти по-високи в Ирландия (205%), която е най-скъпата страна, в сравнение с България (69%) - най-евтината.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !