„Този огън не е угасвал вече 4000 години“, разказва Алиева Рахила. "И при дъжд, сняг, вятър - никога не спира да гори."

Пред нея високи пламъци танцуват неспокойно по 10-метров участък от хълма, правейки горещия ден още по-горещ.

Това е Янар Даг - което означава "горящ планински склон" - на полуостров Абшерон в Азербайджан, където Рахила работи като екскурзовод, разказва CNN Travel.

Страничен ефект от изобилните запаси от природен газ в страната, които понякога изтичат на повърхността, Янар Даг е един от няколкото спонтанно възникнали пожара, които очароват и плашат пътуващите до Азербайджан през хилядолетията.

Венецианският изследовател Марко Поло пише за мистериозните явления, когато минава през страната през 13 век. Други търговци от Пътя на коприната също разнасят новини за пламъците.

Ето защо страната си печели прозвището „огнена земя“.

Древна религия

Подобни пожари някога са многобройни в Азербайджан, но тъй като водят до спад в налягането на газа под земята, пречейки на търговския му добив, повечето са потушени.

Янар Даг е един от малкото останали примери и може би най-впечатляващият.

Те играят ключова роля в древната зороастрийска религия, която е основана в Иран и процъфтява в Азербайджан през първото хилядолетие пр.н.е.

За зороастрийците огънят е връзката между хората и свръхестествения свят. Това е средство, чрез което могат да се придобият духовно прозрение и мъдрост. То е пречистваща, животоподдържаща и жизненоважна част от богослужението.

Днес повечето посетители, пристигащи в непретенциозния посетителски център Янар Даг, идват по-скоро за спектакъла, отколкото за религиозно удовлетворение.

Азербайджан - Земята на огъня

Изживяването е най-впечатляващо през нощта или през зимата. Когато вали сняг, снежинките се разтварят във въздуха, без изобщо да докосват земята, казва Рахила.

Въпреки древността на пламъците на Янар Даг, някои твърдят, че този конкретен огън може да е запален едва през 50-те години на миналия век.

Той се намира на около 30 минути път с кола на север от центъра на Баку. Центърът предлага само малко кафене, като няма много други в района.

Храмът на огъня Атешгах

За по-задълбочен поглед върху историята на поклонниците на огъня в Азербайджан посетителите трябва да се насочат на изток от Баку към храма на огъня Атешгах.

„От древни времена те смятат, че техният бог е тук“, казва водачът на влизане в петоъгълния комплекс, построен през 17-ти и 18-ти век от индийски заселници в Баку.

Огнените ритуали на това място датират от 10 век или по-рано. Името Атешгах идва от персийски - "дом на огъня", като централната част на комплекса е олтар с купол, изграден върху отвор за природен газ.

Естествен вечен пламък гори тук до 1969 г., но в наши дни огънят се захранва от главния газопровод на Баку и се пали само за посетители.

Храмът се свързва със зороастризма, но като индуистко място за поклонение историята му е по-добре документирана.

Търговци и аскети

Построен като странноприемница в стил кервансарай, комплексът има ограден двор, заобиколен от 24 килии и стаи.

Те са използвани по различни начини от поклонници, преминаващи търговци (чиито дарения са жизненоважен източник на доходи) и местни аскети, някои от които се подлагали на изпитания, като лежане върху разяждаща негасена вар, носене на тежки вериги или държане на ръка в една позиция в продължение на години.

Храмът не се използва за поклонение от края на 19-ти век, като комплексът става музей през 1975 г., номиниран е за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1998 г. и днес посреща около 15 000 посетители годишно.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !