Оптимизмът за ядрената енергия отново е във възход, но този път фокусът е върху ново поколение технологии. В Оук Ридж, Тенеси – място с историческо значение за ядрените технологии в САЩ, някогашен дом на проекта „Манхатън“ – вече се полагат основите на бъдещето. Компанията Kairos Energy изгражда прототип на една от първите електроцентрали, базирани на малък модулен реактор (ММР).

Този проект е част от по-широка надпревара в индустрията за създаване на по-малки и потенциално по-евтини реактори в сравнение с огромните конвенционални централи. Според лидери в сектора и правителствени служители, светът е на прага на нова ядрена ера, която може да осигури евтина енергия и да отговори на нарастващото търсене, особено от страна на технологиите с изкуствен интелект.

Предизвикателствата пред ядрената индустрия

Въпреки ентусиазма, ядрената индустрия в САЩ има дълга история на трудности. Повечето от действащите реактори в страната са построени преди десетилетия, а новите проекти редовно се сблъскват с огромни разходи и забавяния.

„Мисля, че много хора осъзнават стойността на това, което ядрената енергия може да предложи, но все още са малко притеснени дали наистина може да бъде реализирано“, коментира Майк Лауфър, съосновател и главен изпълнителен директор на Kairos Energy. „Доверието се печели много трудно, а може да се загуби изключително бързо.“

Показателен пример е централата „Алвин У. Вогтъл“ в Джорджия, където завършването на два нови реактора отне години повече от планираното и струваше 35 млрд. долара – тройно над първоначалната оценка. В същото време САЩ изостават значително от страни като Китай, които са построили над 30 реактора през последното десетилетие.

Новата вълна: Малки модулни реактори

Идеята зад малките модулни реактори е да се преодолеят проблемите на конвенционалните централи. Логиката е, че по-малките компоненти могат да се произвеждат серийно във фабрики и да се сглобяват по-лесно на място, което намалява разходите и строителните срокове.

Kairos Energy, чийто екип включва възпитаници на Калифорнийския университет в Бъркли, залага на поетапен подход, тествайки всяка фаза от разработката. Техният реактор се отличава с няколко ключови иновации:
Охлаждане с разтопена сол: Вместо вода, реакторът използва сол за пренос на топлина.
Компактен дизайн: Самият реактор ще бъде висок малко над 9.5 метра, а цялата централа ще се разпростира на площ от около 243 декара, без характерните големи охладителни кули.
Собствено производство: Компанията произвежда много от компонентите си сама в завод в Албакърки, Ню Мексико.

Други компании също разработват подобни проекти. NuScale, въпреки че отмени проект в Айдахо поради нараснали разходи, сега си партнира с Tennessee Valley Authority за изграждане на реактори в Оук Ридж. TerraPower, подкрепена от Бил Гейтс, строи реактор в Уайоминг, а GE Vernova Hitachi Nuclear Energy има планове за Онтарио, Канада.

Държавна подкрепа и големи инвеститори

Новият тласък за ядрената енергия се радва на сериозна подкрепа от администрацията на президента Тръмп. Министерството на енергетиката вече е отпуснало 800 млн. долара за нови реакторни технологии и е предоставило 1 млрд. долара гаранции по заеми за рестартиране на централата „Три Майл Айлънд“ в Пенсилвания.

Министърът на енергетиката Крис Райт обвинява регулаторните пречки за бавното развитие на сектора. Според него създаването на Комисията за ядрено регулиране преди близо 50 години е довело до прекомерна бюрокрация.

Интересът идва и от неочаквани места. Технологични гиганти като Google, които се нуждаят от огромен енергиен капацитет за своите центрове за данни и AI, вече инвестират в сектора. Kairos има договор да осигури 500 мегавата капацитет за Google до 2035 г. Дори социалната медийна компания на семейство Тръмп, Trump Media & Technology Group, обяви планове за сливане с компанията за ядрен синтез TAE Technologies.

Технологията зад бъдещето: Горивото TRISO и безопасността

В основата на много от новите реактори, включително този на Kairos, е горивото TRISO (TRi-structural ISOtropic particle fuel). То се състои от уранови ядрa с размер на маково семе, обвити в няколко слоя въглерод и керамика. Хиляди от тези частици са вградени в графитни сфери с размера на топка за голф.

Според поддръжниците на технологията, тази обвивка ефективно задържа радиоактивните материали, което прави реакторите по-безопасни и премахва нуждата от скъпите стоманобетонни защитни сгради, характерни за старите централи.

Някои експерти обаче остават скептични.
„Според мен твърденията за TRISO са силно преувеличени“, казва Едуин Лайман, директор по ядрена безопасност в Съюза на загрижените учени. Той предупреждава, че частиците могат да генерират много висока температура, което все пак налага използването на защитни сгради. „На практика се насочваме към много опасен експеримент върху американския народ.“

Други, като Питър Брадфорд, бивш член на Комисията за ядрено регулиране, посочват, че основният проблем винаги е бил икономически. „Ядрената енергия просто никога не е успявала да се конкурира с други източници на енергия“, казва той.

Въпреки това, оптимисти не липсват. Чарлз Опенхаймер, внук на „бащата на атомната бомба“ Дж. Робърт Опенхаймер, е оптимист за проекта на Kairos. „Те се справят много добре с изпълнението“, отбелязва той. „В този бранш нищо не се брои, докато не заработи.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !