Островът, на който няма коли, а на всеки жител се пада по един кон

Дом на "Моторния град" Детройт, където е поставено началото на компании, като Ford, General Motors и Chrysler, американският щат Мичиган често е наричан "автомобилната столица на света".

В близост до северното крайбрежие на щата обаче - в езерото Хюрън, се намира един спокоен, живописен остров, който привлича туристите от стотици години, а колите на него са забрани почти от самото им изобретяване.

Добре дошли на остров Макинак, който е с площ от 3.8 кв. км и е обитаван целогодишно от 600 жители. На него няма автомобили, а тук се намира и единствената магистрала в САЩ, по която нямате право да шофирате.

Дори и количките за голф са забранени по улиците на острова, така че ако чуете наподобяващ клаксон звук, той вероятно идва от някои от гъските или совите.

Защо обаче автомобилите липсват на острова?

Защото „конят е цар тук“, казва пред BBC Юрвана Трейси Морс, която притежава магазинче на основната улица на острова.

Според местните предания, когато двигателят на кола избухва през 1898 г., подплашвайки намиращите се наблизо коне, местните власти забраняват двигателите с вътрешно горене.

Тази забрана се разпростира до всички части на острова две години по-късно. Оттогава местните практикуват този някогашен спокоен начин на живот.

Повече от век по-късно на острова има около 600 коне, които движат всичко на Макинак - от зимата до оживеното лято, когато приблизително 1.2 милиона души посещават острова, благодарение на 20-минутното пътуване с ферибот от Макиноу или Сейнт Игнъс.

Там посетителите си купуват известния местен сладкиш фъдж, разхождат се по пешеходните пътеки с обща дължина над 100 км и се наслаждават на звуците на едно по-простичко време.

"Конете се използват за всичко . от извозването на отпадъците до доставките с FedEx," казва Морс, която започва да продава декорации, бижута и други стоки, след като посещава острова за първи път като студент през 1990 г.

"Такъв е нашият начин на живот и това е темпото, с което живеем. Някои от нас просто харесват традицията да се придвижваме с велосипед, пеша или с конско такси."

В продължение на стотици години местните общности използвали стратегическото местоположение на острова при сливането на езерата Хюрон и Мичиган като място за риболов и лов.

Те смятали, че варовиковите му скали и зелените гори наподобяват гигантска костенурка, която се издига от водата и затова му дали името Мичилимакинак, или „мястото на голямата костенурка“ на езика на коренното население на Мичиган.

Островът с най-голяма концентрация на сини дупки в света

Британските сили съкращават името и изграждат отбранителна крепост на острова през 1780 г. Днес посетителите на острова все още могат да видят костюмирани преводачи, да се насладят на стрелба с оръдия и да разгледат офицерските помещения в най-старата сграда в щата Мичиган.

Повече от 200 години след като САЩ поема контрола на Макинак обаче - след войната от 1812 г., неговите местни корени остават.

До края на 19-и век острова Макинак се превръща в игрална площадка за семействата на богати индустриалци от Чикаго, Детройт и други части от процъфтяващия някога Среден Запад, които се стичат към острова през лятото, за да разпускат в девствените му води.

Намиращият се на Макинак Grand Hotel има 138-годишна история, индивидуално декорирани стаи и претендира, че разполага с най-дългата веранда в света. Това също така е един от последните работещи хотели от „Позлатената епоха” на индустриална Америка.

Привлекателността на Grand Hotel е толкова уникална, че губернаторът на щата Мичиган Гретхен Уитмър наскоро предложи в социалната мрежа X хотела като място за развитие на действието в четвъртия сезон на сериала „Белия лотос“ по HBO.

Предложението беше направено на шега, но Морс не би искала Макинак да стане жертва на свръхтуризма.

"Гордеем се с мястото, на което живеем, но в същото време донякъде не искам да казвам на хората колко готино е тук."

Около 80% от площта на Макинак е съставена от Държавния парк на острова, където посетителите могат да се разхождат през вековни гори, да съзерцават извисяващите се варовикови колони, да карат колело или да наемат конска карета, за да направят снимки на една от най-известните атракции – широката 15 метра скала във формата на арка.

Ако изключим конете, 1 500-те велосипеда, които се предлагат под наем на острова, са основният начин, по който жители и гости се придвижват.

Животът на място без коли е една от основните причини, поради които Морс, която кара своя велосипед по 9 месеца в годината, е избрала да обитава целогодишно на острова, въпреки суровите зими.

Макар колоезденето да е най-лесният и популярен начин за придвижване, велосипедите играят второстепенна роля при функционирането на острова.

"Без конете това място нямаше да е това, което е. Това е нещото, което ви кара да се чувствате сякаш сте се върнали във времето," казва Хънтър Хоуглунд, който работи в компанията Arnold Freight, поддържаща фериботна връзка с острова от 140 години и транспортираща всеки април повечето коне, които зимуват в Горния полуостров на Мичиган.

През зимата на Макинак остават 20-30 коне, които помагат с извозването на отпадъците, доставките на пратки и като цяло поддържат живота на парчето земя.

Заобиколеният от кристално чиста вода Макинак може да бъде периодично откъсван от сушата през зимата, когато плаващите във водата ледени късове спират фериботните услуги от острова. През пролетта и лятото обаче той оживява.

Десетките люлякови дръвчета, разпръснати по улиците му, започват да цъфтят в навечерието на популярния 10-дневен Фестивал на люляка през юни. Почитателите на звездите се отправят към Форт Холмс в Макинак - най-високата точка на острова, както и към бар Cupola в Grand Hotel, за да се насладят на гледката към нощното небе на Северен Мичиган.

Повечето посетители, които са изморени след колоезденето, предпочитат да се насладят на сладолед или шоколадов бонбон с изглед към пристанището.

И всичко това без шум от автомобилни двигатели, които да развалят изживяването.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !