Археолози, изследващи гробница на около 5000 години в Югозападна Испания, казват, че жените, положени там, са погребани със зашеметяващ брой бели мъниста, нанизани заедно, за да образуват сложни, блестящи тоалети.

Мънистата се появяват редовно в археологическите записи като форма на украса, валута и социален обмен, но колекцията от гроба Монтелирио - част от археологическия обект Валенсина близо до Севиля, е най-голямата, регистрирана някога в световен мащаб.

Изследователите изчисляват, че тя съдържа 270 769 кръгли мъниста, направени предимно от миди, за чието производство биха били необходими 10 души, работещи по осем часа на ден в продължение на 206 дни, или около седем месеца.

И това не включва времето, необходимо за събиране на подобните на миди черупки от морския бряг.

„Смятаме, че мънистата са формирали церемониално облекло, носено от тези жени - много важни в социално или религиозно отношение, при специални поводи или специални церемонии“, казва водещият автор на изследването и професор по праистория в университета в Севиля Леонардо Гарсия Санхуан.

Той добавя, че много от черупките може да изглеждат преливащи, защото някои от мидите все още запазват ефекта на седефа.

Изчерпателен анализ на колекцията от мъниста хвърля светлина върху статута на жените в обществото, някога живяло във Валенсина, според проучването, публикувано в списанието Science Advances.

Церемониална рокля, украсена с мъниста

Екипът намира по-голямата част от мънистата в голяма камера на гробницата Монтелирио, която съдържа останките на 20 души, включително 15 жени и пет лица, чийто пол не е определен. По-малка камера, в която са погребани две жени, също съдържа мъниста.

Мъниста се откриват от години в гробницата, но изследването е първият път, в който колекцията е анализирана в нейната цялост. Изследователите идентифицират мъниста с резба, които биха могли да образуват две туники, поли и други дрехи или тъкани с неопределена форма.

Съавторът на изследването Марта Диас-Гуардамино, доцент по археология в университета Дърам в Обединеното кралство, казва, че много от мънистата изглеждат подредени в редове, които покриват големи участъци от телата, което предполага, че те образуват някакъв вид облекло.

Останки от растения в перфорациите на мънистата предполагат използването на конец, добавя тя.

„Мисля, че усилията да се произведат тези дрехи с мъниста далеч надвишават тези, необходими за производството на облекло за червения килим днес. Ще имате нужда от много повече часове и хора. Това е било предприятие в съвсем различен мащаб, което все още няма аналог в света“.

Екипът почиства, претегля, определя количествено и проучва мънистата, които са доста еднакви по размер и форма, за да разбере как и защо са направени, казва Гарсия Санхуан.

„Те щяха да блестят изключително под слънчевата светлина и това щеше да е много силен ефект, докато тези жени да стоят пред тълпа, изпълнявайки ритуали“.

Връзка с Дамата от слонова кост

Гробницата Монтелирио е построена преди около 4875 години и е използвана от 100 до 200 години. Гробът е на около 100 метра от този на „Дамата от слонова кост“, чиито скелетни останки бяха намерени погребани със слонски бивник, гребен от слонова кост, кристален кинжал, черупка от щраусово яйце и кремъчен кинжал, инкрустиран с кехлибар и други ценни предмети.

Първоначално учените смятаха, че останките принадлежат на мъж, но проучване от юли 2023 г., използващо нов молекулярен метод, разкри, че това, всъщност, е жена.

Изследователите са използвали същата техника, за да идентифицират пола на повечето от останките в гробницата Монтелирио, казва Гарсия Санхуан, добавяйки, че тя вероятно е построена от хора, които почитат и твърдят, че произхождат от Дамата от слонова кост.

За съжаление, екипът не е успял да получи висококачествени древни ДНК проби от останките, за да разбере как хората, погребани там, могат да бъдат свързани.

„Дамата от слонова кост“ първоначално не е била погребана с мъниста, въпреки че по-късно към гроба й са били добавени няколко, добавя Гарсия Санхуан.

11 минути на мънисто

Като част от проучването, съавторът на Гарсия Санхуан - Самуел Рамирес-Крузадо от университета в Севиля, се опитва да направи мъниста, използвайки същите видове черупки и инструменти, налични през периода.

Продължителността на изработка зависи от вида и дебелината на черупката. Средно му отнема 55 минути.

Авторите на изследването обаче смятат, че занаятчиите, правили мънистата, биха били по-квалифицирани от днешните археолози. С практиката екипът преценява, че направата на отделно мънисто би отнела на майстор 11 минути.

Изработването на стотиците хиляди мъниста, открити в гробницата Монтелирио, отнема значително време и труд - подобно на това, необходимо за изграждането на мегалитен паметник като Стоунхендж, казва Гарсия Санхуан.

„Това означава, че обществото е разполагало с ресурси, за да отклони хората от първичното производство на храна. Тези жени са били социално значими, иначе нямаше да им бъде посветен такъв труд. Не само това, но на тях им е позволено да вземат тези много скъпи костюми в гроба“.

Гарсия Санхуан иска да проучи дали обществото във Валенсина е било матриархат през този период - време, в което в Европа започва да се появява по-йерархично общество.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !