• Единната европейска валута достигна най-ниското си ниво спрямо щатския долар от 17 месеца насам.
  • Основна причина за спада е политическата несигурност в две от ключовите икономики в еврозоната – Франция и Испания, която засилва напрежението на финансовите пазари.

Еврото достигна най-ниското си ниво спрямо щатския долар от 17 месеца насам, след като политическата несигурност в две от най-големите икономики на еврозоната – Франция и Испания – засили напрежението на финансовите пазари.

Европейската валута поевтиня с 0.6% спрямо долара, достигайки най-ниската си стойност от 19 май 2025 г. насам, сочат данните на LSEG.

Спадът идва на фона на едновременното повишаване на инфлацията, лихвените проценти и разходите за държавно финансиране в еврозоната.

Сходни проблеми се наблюдават и в САЩ, но инвеститорите са все по-притеснени от допълнителните уязвимости на Европа. Сред тях са продължаващият слаб икономически растеж, фрагментираният пазар на държавни облигации и политическата несигурност във Франция и Испания.

Испания се насочва към предсрочни избори

Испанският премиер Педро Санчес обяви в понеделник предсрочни избори за ноември, докато протестите заради жилищната криза в страната се засилват.

Протестите подчертават трудностите пред провеждането на реформи в Испания – една от икономиките, които се представят сравнително добре по отношение на растежа след пандемията.

Руфаро Чирисери, ръководител „Фиксирана доходност“ в RBC Wealth Management, заяви пред CNBC, че испанските активи са били сред предпочитаните инвестиции на компанията през тази година заради икономическия растеж на страната и относителната фискална стабилност.

„От решаващо значение е ангажиментът за спазване на част от тези фискални правила. Дори когато видяхме разпродажбата на облигации миналата седмица и разглеждахме испанския и португалския дълг, спадът не беше толкова агресивен, колкото във Франция и Италия“, посочи Чирисери.

Според него това показва, че инвеститорите все още разглеждат Испания като привлекателна част от пазара.

Френските публични финанси остават във фокуса

Междувременно Франция продължава да бъде „символ“ на проблемите на европейските пазари на държавен дълг, тъй като натрупаните задължения стават все по-скъпи за обслужване.

Икономисти от Barclays посочват, че френското правителство е представило проект на бюджет за 2027 г., чиято цел е бюджетният дефицит да бъде намален от 5.4% до 5% от БВП през следващата година.

Според тях обаче страната вероятно няма да успее да постигне заложените фискални цели, дори ако планът бъде приет през следващите месеци.

„Фискалните и политическите събития във Франция помрачават перспективите пред еврозоната, като фискалните основи остават слаби и едва ли ще достигнат повратна точка преди президентските избори догодина“, посочват икономистите.

Анализтори от ING също смятат, че бюджетът, дори да бъде приет в пълния му вид, „няма да разреши структурните фискални проблеми на Франция“.

Според тях дефицитът ще остане твърде висок, за да позволи стабилизиране на съотношението между дълга и БВП, докато разходите, свързани със застаряването на населението, и лихвените плащания ще продължат да нарастват.

„Следователно следващото правителство ще трябва да направи още трудни избори“, посочват анализаторите.

Засега нито един от основните кандидати за президентския пост не е представил достатъчно подробен план, който да показва кои разходи ще бъдат намалени, как ще се променят данъците и как в крайна сметка ще бъде стабилизирано съотношението на държавния дълг.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google