Празничният сезон увеличава покупките с около 20%, но промяната в платежните навици през 2026 г. се оказва по-съществена. Виртуалните карти, мобилното банкиране и инструментите за анализ на личните разходи постепенно променят отношенията на потребителите с парите.

Преминаването към еврото се оказва не само промяна във валутата, с която българите плащат, но и катализатор за промяна в потребителските им навици. След началото на 2026 г. банките отчитат съществено увеличение на картовите разплащания – тенденция, която според наблюденията на банковия сектор се дължи отчасти на нежеланието на потребителите да боравят с новите банкноти и монети, докато свикнат с тях.

Още през февруари и март тази година обемите на картовите плащания достигат равнища, характерни за празничния сезон – период, в който традиционно потреблението се ускорява. Това създава предпоставки за нови рекорди в картовите разплащания през годината, особено на фона на предстоящите Black Friday кампании и коледното пазаруване.

„Основната причина според нас е това, че се използва по-малко кеш“, коментира Михаела Темелкова, управляващ директор „Пазар Ежедневно банкиране“ в Банка ДСК, в „Портфейл“ на Дарик радио.

По думите ѝ обратната връзка от клиенти показва, че част от хората, които преди са предпочитали плащанията в брой, са започнали да използват карти, тъй като все още не се чувстват достатъчно уверени при боравенето с новата валута.

Промяната обаче не означава, че кешът губи позициите си бързо. По оценки на банковия сектор около 30-40% от клиентите на банките продължават да използват предимно или единствено пари в брой. При част от тях моделът остава непроменен: получаване на заплатата, теглене на цялата сума от банкомат и разплащане в брой през останалата част от месеца. Това поведение е особено характерно за по-възрастните потребители и се влияе и от големината на населеното място.

Потреблението влиза в празничен режим

Наред с промяната в начина на плащане, последните месеци на годината традиционно водят до осезаемо увеличение на разходите на домакинствата. Black Friday е само началото на период, в който покупките, социалните активности и разходите за подаръци се увеличават.

През ноември и декември миналата година Банка ДСК е отчела над 20% ръст на покупките на своите клиенти спрямо обичайните месечни равнища. През януари активността се връща към нормалните нива.

Това е период, в който се увеличават не само покупките на стоки, но и разходите за излизания с приятели, подаръци и споделени сметки между колеги и близки. По време на големите промоционални кампании се повишава и използването на кредитни карти, включително заради възможностите за натрупване на кешбек.

При определени картови продукти на Банка ДСК клиентите получават обратно част от стойността на покупките под формата на точки, които могат да бъдат усвоени като средства по сметката (кешбек). Интересът към тази възможност е видим и в мобилното банкиране: през последния отчетен месец около 50 хил. клиенти са влезли в приложението, за да проверят натрупания си кешбек, а приблизително 13 хил. са усвоили средствата.

Така промоционалният сезон се превръща не само в период на по-високо потребление, но и във време, в което банките се конкурират за вниманието на клиентите чрез допълнителни услуги и стимули.

Новата битка е за удобството при плащане

Докато картовите разплащания стават все по-разпространени, очакванията към мобилното банкиране също се променят. Вече не е достатъчно приложението просто да позволява проверка на наличността и потвърждаване на трансакции. Потребителите търсят повече контрол, по-малко стъпки при плащане и по-ясна информация за това къде отиват парите им.

Един наглед дребен детайл може да се окаже пречка за завършването на онлайн покупка – необходимостта клиентът да намери физическата си карта, за да въведе номера ѝ, срока на валидност и кода за сигурност.

В мобилното приложение на Банка ДСК вече е възможно тези данни да бъдат прегледани директно в приложението. Според Темелкова това е довело до увеличение с няколко процентни пункта на дела на клиентите, които завършват плащанията си.

По-голям потенциал за подобрение обаче има при самото потвърждение на трансакцията. По думите ѝ средният дял на успешно завършените онлайн плащания в банковата система е около 80%, като целта е той да достигне поне 90%.

Една от основните причини за неуспешните плащания е недостатъчната наличност по сметката. Друг съществен проблем е двуфакторната идентификация – например когато клиентът не получи необходимия SMS или известие за потвърждение.

При Банка ДСК потвърждението може да се извърши директно през мобилното приложение, без да се налага въвеждането на допълнителна парола, получена по друг канал.

Това показва как конкуренцията между финансовите институции постепенно се измества от самата възможност за дигитално плащане към качеството на потребителското изживяване.

Над 250 хил. виртуални карти за няколко месеца

Удобството обаче не е единственото изискване. С увеличаването на онлайн покупките нараства и значението на сигурността.

Един от инструментите, към които потребителите проявяват интерес, са виртуалните карти. Те нямат физическа пластика, издават се към отделна сметка и позволяват клиентът да държи в нея само средствата, необходими за конкретни покупки. 

Банка ДСК отчита над 250 хил. издадени виртуални карти само за няколко месеца след въвеждането на услугата. Този тип карти се използват основно за онлайн пазаруване, но има и по-неочаквано приложение – градският транспорт. Част от клиентите предпочитат да използват виртуална карта вместо основната си физическа карта, когато трябва да се разплатят на публично място.

Причината не е непременно в самия платежен терминал, а в нежеланието да показват основната си карта пред други хора. Това е потребителско поведение, което банката е установила в разговори с клиенти.

За онлайн пазаруването Темелкова препоръчва и по-внимателна проверка на търговците. Ако дадена оферта изглежда прекалено добра, потребителите трябва да отделят време да проверят дали сайтът има реални контакти, ясни условия за връщане и достатъчно информация за търговеца.

Важно е и потвърждението на самото плащане да не се извършва механично. В известието от мобилното банкиране клиентът трябва да провери дали името на търговеца и сумата съответстват на очакваната покупка и дали няма допълнителни такси.

Ако въпреки тези предпазни мерки се стигне до измама или неразпозната трансакция, първата стъпка е незабавно да се подаде оспорване до банката. Според Темелкова в определени случаи възстановяването на средствата може да отнеме около 30 дни, но срокът зависи от конкретните обстоятелства и от търговеца.

Когато собствените разходи се превърнат в загадка

Един от по-интересните проблеми на дигиталното потребление е, че колкото по-лесно става плащането, толкова по-трудно понякога е човек да проследи за какво точно е похарчил парите си.

Хиляди клиенти на банковата система ежемесечно търсят съдействие от кол центровете, защото не разпознават дадена трансакция в извлечението си. Често причината не е измама, а разминаване между познатото име на магазина и юридическото наименование на дружеството, което се появява в банковото извлечение, особено когато счетоводството на трансакцията идва по-късно. 

За да реши този проблем, Банка ДСК въвежда услуга за обогатяване на трансакциите, която показва допълнителна информация – лого на търговеца, час и място на плащането. По думите на Темелкова още през първите два месеца се наблюдава осезаем спад на обажданията до кол центъра по този повод.

Следващата стъпка е по-детайлният анализ на личните разходи. Банката вече предлага функционалност Money Insights, достъпна през AI чатбота в мобилното приложение. Чрез нея клиентът може например да попита колко е похарчил за дрехи през последния месец и да получи информация за разходите си по категории.

Така мобилното банкиране постепенно се превръща от инструмент за извършване на плащания в своеобразен финансов дневник.

Храната остава най-големият разход, но има и друга категория

Засега новият инструмент не предоставя достатъчно данни, за да се направи отделна статистика за разходите на всички потребители. По общите наблюдения на банката обаче храната остава най-голямото перо в потребителските бюджети. Следват разходите за дрехи и обувки, както и тези за аптеки и медицински нужди.

Темелкова посочва и друга категория, която привлича вниманието на банките – хазартът, за който също се извършват значителни картови плащания.

„За съжаление – и го казвам с лично съжаление – значителна част от разходите отиват и за хазарт. Това е тенденция, която наблюдаваме все по-често, особено при картовите разплащания.“

Възможността за категоризиране на разходите може да помогне на потребителите да видят не само колко харчат, но и кои пера натоварват най-силно бюджета им. Това е особено важно в период, в който онлайн покупките и безконтактните плащания намаляват психологическата дистанция между решението за покупка и реалното изразходване на парите.

Показателен е и растящият интерес към банковите услуги за деца. В Банка ДСК първа карта може да бъде издадена на дете между 7 и 14 години като допълнителна карта към сметката на родител. След навършване на 14 години вече е възможно откриването на самостоятелна сметка и използването на мобилно банкиране с ограничени права.

При детските карти могат да се задават лимити, а родителите имат възможност да ги ограничават допълнително. Според Темелкова интересът към този сегмент расте, като банката отчита по-ранна възраст, на която децата започват да използват самостоятелно финансови услуги.

Това поставя и по-големия въпрос за финансовата грамотност – не само как децата да плащат с карта, а как да разбират стойността на парите, да планират разходите си и да правят разлика между необходимост и импулсивна покупка.

Дигитализацията прави плащането все по-лесно. Но дали това означава и по-добро управление на личните финанси, ще зависи от способността на потребителите да използват новите инструменти не само за да харчат по-бързо, а и за да разбират по-добре собственото си потребление.

Добави в предпочитани в Google