Замърсяването на водите в ЕС се влошава, като 62% от реките, езерата и крайбрежните зони в момента са в лошо екологично състояние, което представлява значително увеличение спрямо отчетените 40% през 2020 г., според доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС).

Докладът се публикува на всеки пет години и представлява „проверка на състоянието“ на околната среда, климата и устойчивостта на Европа, като тазгодишният документ „бие тревога“ за влошаващото се състояние на водите ѝ.

Едва 37% от водите в ЕС - в добро състояние

Екологичният статут на едва 37% от реките и езерата в Европа е определен като в „добро“ или „високо“ екологично състояние, според доклада на ЕАОС, който призовава политиците да предприемат действия за ограничаване на високото ниво спрямо микрозамърсителите във водните басейни.

PFAS, които се използват в пестицидите и са известни като „вечни химикали“ поради неспособността им да се разграждат в околната среда, са широко разпространени в реките и езерата, според доклад от 2024 г. на агенцията на ЕС по околна среда.

Докладът също така установява, че 30% от земята в Европа е изложена на риск от суша, а 34% от населението на блока рискува да се сблъска с недостиг на вода в даден момент.

Отглеждането и събирането на реколта от земеделски култури и горското стопанство са посочени като ключови виновници за недостига на вода и загубата на биоразнообразие.

В доклада се твърди, че разходите за ЕС от неприлагането на законите на блока в областта на околната среда се оценяват на 180 млрд. евро годишно.

„Не можем да си позволим да намалим амбициите си в областта на климата, околната среда и устойчивостта. Нашият доклад за състоянието на околната среда, създаден съвместно с 38 държави, излага ясно научно обоснованите знания и показва защо трябва да действаме“, каза Лийна Юла-Мононен, изпълнителен директор на ЕАОС.

Комисарят по околната среда Джесика Росвал заяви, че опазването на природата трябва спешно да се разглежда като инвестиция, а не като разход.

„Здравословната природа е основата за здраво общество, конкурентна икономика и устойчив свят, поради което ЕС е ангажиран да продължи курса си по отношение на екологичните си ангажименти“.

По нейни думи, законодателството на ЕС, отнасящо се до пречистването на градските отпадъчни води, където производителите на фармацевтични продукти и химикали вече са отговорни да покриват поне 80% от отпадъците си - на принципа „замърсителят плаща“, е още една стъпка напред за справяне с микрозамърсителите и повишаване на качеството на водата.

Последната редакция на правилата на ЕС за водите, приета миналата седмица, обаче беше разкритикувана от екологични активисти заради липсата на амбиция.

„Европа реже клона, на който седи. Премахването на самите закони, които защитават нашите хора, нашата продоволствена и водна сигурност и нашата икономика, излага на риск бъдещето на нашия континент“, заяви евродепутатът Лена Шилинг (Австрия/Зелени), визирайки отмяната на приетите закони на ЕС за околната среда, като например закона на ЕС срещу обезлесяването.

Лусил Лабейл от организацията Surfrider Foundation Europe заяви, че докладът на агенцията на ЕС по околна среда е „сигнал за събуждане“.

„Сладководните и морските води на Европа остават в лошо състояние. Констатациите не са изненада, тъй като сме на път да не постигнем повечето от целите си за 2030 и 2050 г. относно качеството на водата, но докладът разкрива, че замърсяването трябва спешно да бъде решено при източника. Ясното послание е, че доброто състояние на водите е въпрос както на общественото здраве, така и на опазването на околната среда – и Европа не може да си позволи повече забавяне“.